Херман Хесе - Играта на стъклени перли

„Касталия е една малка държава за себе си и нашето Vicus Lusorum е държавица в държавата, малка, но стара и горда република, равностойна и равноправна на своите сестри, самосъзнанието й е силно и издигнато чрез особената естетическа и, така да се каже, свещена функция. Защото сме отличени със задачата да съхраняваме истинското светилище на Касталия, нейната своеобразна тайна и символ, играта на стъклени перли. Касталия възпитава отлични музиканти и историци на изкуството, филолози, математици и други учени. Всеки касталийски институт и всеки касталиец трябва да има само два стремежа и идеала: да постигне възможното най-голямо съвършенство в своята специалност и да запази себе си и самата специалност така живи и гъвкави, че постоянно да е във връзка с всички други дисциплини и до една да ги познава най-дълбоко. Този втори идеал, мисълта за вътрешното единство на всички духовни старания на хората, идеята за универсалност са намерили своя съвършен израз в нашата светлейша игра. Може би за физика или историка на музиката, или за някой друг член навремени строгото, аскетично постоянство, придържането към една специалност и отказът от идеята за универсално образование да съдействат за моментно високо постижение по специалността, във всеки случай ние, играчите на стъклени перли, не бива никога да проявяваме и се съгласяваме с такова ограничение и самодоволство, защото нашата задача е тъкмо в това, да пазим идеята за Universitas Litterarum и нейния върховен израз — благородната игра, винаги да я спасяваме от склонността на отделните дисциплини към самодоволство. Но как бихме могли да спасим нещо, щом то самото няма желание да бъде спасено? И как бихме могли да принудим археолозите, педагозите, астрономите и другите като тях да се откажат от самодоволното изучаване на своята специалност и винаги да отварят прозорците си за всички други дисциплини? Не бихме го направили със заповедни предписания, щом сме въвели играта на стъклени перли като официална учебна дисциплина, не бихме могли да го постигнем и с простото напомняне какво са смятали за играта нашите предшественици. Бихме могли да докажем, че ние самите и нашата игра сме крайно необходими с това, че всякога сме на висотата на общия духовен живот, че усвояваме будно всяко ново постижение, всяко ново гледище и въпрос на науките и че винаги отново и винаги така прелестно, така убедително, примамващо и красиво свързваме нашата универсалност, нашата благородна и същевременно опасна игра с мисълта за единството, оформяме я и водим, така, че и най-сериозният изследовател и най-прилежният специалист да почувства в нея предупреждение, изкушение и привлекателност. Нека си представим, че ние, играчите, само за известно време работим с по-малко усърдие и курсовете за начинаещи вече ще станат по-скучни и повърхностни, на игрите за напреднали ще липсват специалистите, живият пулсиращ живот, духовната актуалност и заинтересованост, и нашата голяма годишна игра два-три пъти едно след друго ще бъде приемана от гостите като празна церемония, нежива, старомодна, някаква допотопна реликва от миналото — колко бързо тогава би се свършило и с нас, и с тази игра. Ние и сега не сме на най-блестящата висота, на която играта на стъклени перли стоеше преди едно поколение, когато годишната игра не продължаваше една или две, а три и четири седмици, и не само за Касталия, а за цялата страна беше върховният момент на годината. Днес при тези игри присъства по един представител на правителството, често само като по-скоро скучаещ гост, и няколко града и съсловия още ни пращат посланици; през последните дни на играта тези гости, между другото в учтива форма, дават да се разбере, че голямата продължителност на празника е причина някои градове да се въздържат от изпращането на свои представители и че навярно по̀ би отговаряло на времето или празникът да се съкрати значително, или в бъдеще да се провежда само на всеки две-три години. Така че ние не можем да спрем това развитие или този упадък. Възможно е наистина вън, в света, нашата игра скоро да не среща никакво разбиране, празникът да се урежда на всеки пет, на всеки десет години или изобщо да не се празнува. Но това, което трябва и можем да предотвратим, е дискредитирането и обезценяването на играта в собствената й родина, в нашата провинция. Тук нашата борба е надеждна и отново, и отново ще води към победа. Всеки ден виждаме, че млади ученици от елита, които постъпват в своя курс без особено голямо усърдие, го завършват прилежно, макар и не с въодушевление, изведнъж биват пленени от духа на играта, от нейните интелектуални възможности, от достопочтената й традиция, от вълнуващите душата сили и стават наши най-страстни привърженици и съмишленици. И всяка година при Ludus sollemnis можем да видим учени, именити и с висок ранг, за които знаем, че през цялата наситена с труд година са гледали на нас, играчите на стъклени перли, по-скоро отвисоко и невинаги са желали най-доброто на нашите институции, сега в течение на голямата игра все повече и повече да бъдат разведрени и завладени от вълшебството на изкуството ни, те се чувстват успокоени и въодушевени, окрилени се подмладяват и накрая душевно по-силни и трогнати се сбогуват с думи на почти свенлива благодарност. Нека за момент погледнем средствата, с които разполагаме, за да изпълним нашата задача — виждаме, че те представляват богат, красив и добре подреден апарат, чието сърце и център е архивът на играта, който всички ние ежечасно с благодарност използваме и комуто всички, от магистъра и архиваря до последния помощник, служим. Най-хубавото и най-живителното в нашия институт е старият касталийски принцип за подбор на най-добрите, на елита. Училищата на Касталия събират най-добрите ученици от цялата страна и ги обучават. Също така и в селището на играчите се опитваме да изберем най-добрите сред надарените и обичащите играта, за да ги задържим и обучаваме все по-съвършено, нашите курсове и семинари приемат стотици и мнозина ги напускат, ала най-добрите ние подготвяме непрестанно като истински играчи, посветени в изкуството на играта, и всеки от вас знае, че в нашето изкуство, както във всяко друго, няма предел за развитието, че всеки от нас, след като веднъж принадлежи към елита, цял живот работи за по-нататъшното си развитие, усъвършенстване, за задълбочаване и на нашето изкуство, безразлично дали спада към чиновничеството, или не. Понякога са се изказвали упреци и се е смятало, че съществуването на нашия елит е лукс, че ние не бива да подготвяме елитни играчи повече, отколкото са необходими като постоянно попълнение за чиновничеството ни. Но, първо, това чиновничество не е самозадоволяваща се институция и после, не всеки е пригоден за чиновник, тъй както не всеки добър филолог е подходящ за учител. Ние, чиновниците, във всеки случай знаем и чувстваме това точно; репетиторите не са просто резерв от надарени и опитни в играта хора, от който запълваме празнината и който ще излъчи наследниците ни. И почти бих могъл да кажа, че това е само една странична функция на елита от играчи, която подчертаваме особено пред неосведомените, щом става дума за смисъла и правото на съществуване на нашето учебно заведение. Не, репетиторите не са на първо място бъдещите магистри, ръководители на курсове, чиновници от архива, те са самоцел, тяхното малко ято е същинска родина и бъдеще на играта на стъклени перли; тук в тези няколко десетки сърца и умове протичат развитието, пригаждането, разцветът и споровете на нашата игра с духа на времето и отделните науки. Своеобразно и правилно, пълноценно и със залагане на всичко нашата игра се играе само тук, само тук, в нашия елит, тя е самоцел и свещенодействие, няма нищо общо с любителството или суетата на образованието, нищо общо с важниченето, а също и със суеверието. Във вас, репетиторите от Валдцел, лежи бъдещето на играта. И тъй като Валдцел е сърцето и душата на Касталия, вие сте най-живото и най-съкровеното в нашето селище — наистина сте солта на провинцията, нейният дух, нейното неспокойствие. Няма опасност от това, че вашият брой ще бъде твърде голям, усърдието ви — твърде буйно, увлечеността ви в чудесната игра — твърде пламенна; извисявайте ги, извисявайте ги! За вас, както и за всички касталийци, всъщност има само една-единствена опасност, пред която всички и всеки ден трябва да сме нащрек. Духът на нашата провинция и на нашия орден се крепи на два принципа: изследване върху основата на обективност и любов към истината и грижа за съзерцателната мъдрост и хармонията. Да се поддържат в равновесие двата принципа, за нас значи да бъдем мъдри и достойни за ордена. Обичаме науките, всеки своята, и знаем, че отдаването на една наука не предпазва безусловно човека от егоизъм, порок и комичност, историята е пълна с примери. Образът на доктор Фауст е литературна популяризация на тази опасност. Други столетия търсят закрила в обединяването на дух и религия, на изследване и аскетизъм, в тяхната Universitas Litterarum управлява теологията. При нас медитацията и практикуването на многостепенната йога са средствата, чрез които се опитваме да обуздаем животното в себе си и вселения във всяка наука Diabolus 31 31 Дявол, сатана (лат.). — Б.пр. . Е, вие знаете толкова добре, колкото и аз, че и в играта на стъклени перли се крие нейният дявол, че той може да поведе към празна виртуозност, към самонаслаждение на художническата суетност, към кариеризъм, към завоюване на власт над другите, а оттам и към злоупотреба с тази власт. Затова ни е потребно по-различно възпитание от интелектуалното и затова са ни подчинили на морала на ордена не за да превият нашия духовно активен живот в душевно вегетиране и живот само с мечти, а, напротив, за да бъдем способни за най-високи духовни постижения. Ние не бива да бягаме от Vita activa 32 32 Активен живот (лат.). — Б.пр. във Vita contemplativa 33 33 Съзерцателен живот (лат.). — Б.пр. , нито обратно, а постоянно да сме в движение между двата и в двата да се чувстваме като у дома си, да участваме и в двата.“