Херман Хесе - Играта на стъклени перли

— Гледай близките три-четири седмици да минат добре, от тебе ще се изисква много. Винаги мисли за цялото, помни, че един пропуск в отделното сега не значи много. Трябва напълно да се посветиш на елита, за всичко останало дори не мисли. Ще ти бъдат изпратени двама души, които да ти помагат; единият от тях, йогата Александер, е получил указания от мен, вслушвай се внимателно в него, той си разбира работата. Ти се нуждаеш от здрава като скала вяра в това, че колегите са постъпили правилно, като са те въвели в средата си; имай доверие в тях, доверявай се на хората, които ти се изпращат за помощници, и сляпо се уповавай на собствените си сили. Но към елита се отнасяй с ведро, винаги будно недоверие, той не очаква нищо друго. Ти ще успееш, Йозеф, зная.

За новия магистър повечето от служебните функции бяха добре познати дейности, на които се бе посвещавал в качеството си на служител или сътрудник; най-важните бяха свързани с ръководството на курсовете по играта за ученици и начинаещи, както и упражненията, лекциите и семинарите за елита. За тези дейности, с изключение на последните, всеки новоизбран магистър без съмнение се чувства готов, докато далеч повече грижи и усилия му струват ония нови функции, които никога не е имал случай да упражнява. И с Йозеф беше така. Най-приятно би му било преди всичко с цялото си усърдие да се заеме тъкмо с тези нови задължения, действително принадлежащи на магистъра — работата във върховната възпитателна колегия, сътрудничеството със съвета на магистрите и ръководството на ордена, представляването на играта на стъклени перли и на Vicus Lusorum в общата колегия. Гореше от нетърпение да усвои тези нови дейности и да свали от тях застрашителния облик на непознатото, преди това с голямо удоволствие би се оттеглил за няколко седмици, за да се посвети на най-внимателно изучаване на устава, формалностите, протоколите от заседанията и тъй нататък. За сведения и тълкования от тази област му бяха на разположение, той знаеше това, освен господин Дюбоа и опитният познавач и майстор на магистърските правила и традиции, именно говорителят на ръководството на ордена, който, макар сам да не беше магистър и следователно по ранг да стоеше по-ниско, присъстваше на всички заседания на органите на властта, следеше за традиционния ред подобно на церемониалмайстер при княжески двор. Как на драго сърце би помолил този умен, опитен, непроницаем в блестящата си вежливост мъж, чиито ръце съвсем наскоро го облякоха тържествено в орната, за една лекция на четири очи, стига само той да би живял във Валдцел вместо в отдалечения на половин ден път Хирсланд! С какво удоволствие би избягал за малко време в Монтпор, за да бъде въведен в тези неща от стария магистър по музика! Но за това не биваше да мисли, един магистър не бива да храни подобни лични и студентски желания. Нещо повече, Кнехт трябваше да се посвети на първо време с интензивна, изключителна грижливост и всеотдайност тъкмо на онези функции, за които мислеше, че едва ли ще му струват усилия. Каквото бе видял по време на ръководената от Бертрам празнична игра, когато той, един магистър, изоставен на произвола от собствената си общност, от елита, едновременно се бореше и задушаваше в безвъздушно пространство, каквото беше подозирал тогава, потвърдено и от думите на стария от Монтпор в деня на ръкополагането му, сега му се откриваше във всеки момент от служебния ден, от всеки миг на размисъл върху положението му: преди всичко друго трябваше да се заеме с елита и репетиторите. Можеше да предостави архива на архиварите, началните курсове на съществуващите учители, пощата на секретарите, при това нямаше да се пропусне много. Но нито за момент не биваше да изоставя елита, а да се посвети на него, да се натрапи и му стане крайно необходим, да го убеди в стойността на своите способности, в чистотата на помислите си, трябваше да го привлича, да го спечели и овладее, да мери силите си с всеки от неговата среда, изразил подобно желание, а такива кандидати не липсваха. При това в помощ му бяха някои неща, които по-рано бе смятал за не особено благоприятни, а именно дългото си отсъствие от Валдцел и елита, където сега той отново бе почти Homo novis 30 30 Нов човек (лат.). — Б.пр. . Дори приятелството му с Тегулариус се оказа полезно. Защото Тегулариус, остроумният, чувствителен аутсайдер, явно едва ли влизаше в сметката за някакво службогонско поприще и, изглежда, сам имаше толкова малко амбиция, че и при допустимо предпочитание на новия магистър към него честолюбците не биха се почувствали онеправдани. Най-големият и най-същественият дял все пак оставаше за самия Кнехт, изучавайки го, да проникне в този най-жив, най-неспокоен и чувствителен слой от света на играчите и да го овладее, както ездачът — благородния кон. Защото при всеки касталийски институт, не само при играта на стъклени перли, елита представляват тези, чието обучение вече е приключило, но те продължават да се занимават свободно, още ненастанени на служба във възпитателната колегия или ордена кандидати, наричани също репетитори, най-скъпоценната наличност и действително резерватът, цветът и бъдещето й; навред, не само в селището на играчите, навред това отбрано потомство се отнася изобщо студено и критично към новите учители и началници, на новия предводител оказва точно най-малката мяра от любезност и подчинение; който иска да го спечели, трябва лично, залагайки всичко, да го убеди и овладее, преди то да го признае и се подчини доброволно на ръководството му.