Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Когато няколко дни по-късно ръководството на ордена повика Кнехт при себе си, той тръгна уверен и прие братските поздравления на Magister Matematicae с ръкуване и загатната прегръдка, сдържан и с ведра сериозност. Съобщиха му неговото назначаване за майстор на играта на стъклени перли, наредиха вдругиден да се яви за тържественото въвеждане в длъжност и полагането на клетва в празничната зала, същата, в която неотдавна заместникът на покойния майстор бе завършил оня тягостен празник като украсено със злато жертвено животно. Свободният ден преди въвеждането в длъжност бе определен за точно и придружено от ритуална медитация изучаване на клетвата и на „Малкия устав на магистрите“ под ръководството и надзора на двама членове на върховната колегия — този път бяха канцлерът на ордена и магистърът по математика — и в обедната почивка на много напрегнатия ден Йозеф живо си спомни приемането му в ордена и някогашното въвеждане от майстора по музика. Разбира се, сега ритуалът не го въвеждаше, както ежегодно стотици през широка врата в една голяма общност, минаваше сам през иглено ухо във върховния и тесен кръг, кръга на майсторите. По-късно той призна на стария майстор по музика, че в деня на напрегната самопроверка го мъчела една мисъл, едно съвсем смешно малко хрумване, а именно — страхувал се от мига, в който някой от майсторите ще му намекне, че необикновено млад споделя най-висшето достойнство. Трябвало сериозно да се пребори с този страх, с по детски суетната мисъл и с удоволствието, в случай че се намекне за възрастта му, да отговори: „Оставете ме спокойно да остарея, никога не съм се домогвал до това повишаване.“ По-нататъшното самоизпитание обаче му показа, че несъзнателно мисълта за назначаването и желанието му за това все пак не са могли да бъдат толкова далеч едно от друго; той го призна пред себе си, схвана и превъзмогна суетността на своята мисъл и всъщност нито в този ден, нито когато и да било по-късно не бе споменато нищо за възрастта му.

Без съмнение толкова по-ревностно изборът на новия майстор бе обсъждан и критикуван от ония, към чиято среда Кнехт принадлежеше дотогава. Той нямаше отявлени врагове, но съществуваха съперници и сред тях неколцина, които бяха по-възрастни, в този кръг изобщо не бяха склонни да одобрят избора другояче, освен след борба и проверка, но най-малкото подир едно крайно точно и внимателно наблюдение. Почти във всеки случай встъпването в длъжност и първоначалното й упражняване за новия магистър бе минаване през чистилището.

Въвеждането в длъжност на един майстор не е официално тържество; освен върховната възпитателна колегия и ръководството на ордена в него вземат участие само по-възрастните ученици, кандидатите и чиновниците към дисциплината, в която ще се занимава новият магистър. При тържеството в празничната зала майсторът на играта на стъклени перли трябва да положи длъжностната клетва, да получи от колегията атрибутите на своята длъжност, състоящи се от няколко ключа и печата, след това представител на ръководството на ордена да го облече с орнат — празничната връхна дреха, която магистърът носи при най-големи тържества, преди всичко по време на тържествената годишна игра. На такъв един акт наистина липсва приповдигнатостта и лекото опиянение на публичния празник, по естеството си той е церемониален и по-скоро прозаичен, затова самото присъствие на двете висши колегии в пълния им състав му придава необикновено достолепие.

Малката република на играчите на стъклени перли се сдобива с нов предводител, който ще я оглави и представлява в общите инстанции, това е значително и рядко събитие; и дори учениците и по-младите студенти още да не схващат напълно важността му и да го преживяват само като церемония и удоволствие за очите, всички други участници съзнават неговото значение и са достатъчно сраснати с общността и сродни по характер, за да възприемат процеса като засягащ собственото им здраве и живот.

Този път радостта от празника бе помрачена не само от смъртта на предишния майстор и траура по него, но и от тревожното настроение по време на годишната игра, и от драмата на заместника Бертрам.

Посвещаването бе извършено от говорителя на ръководството на ордена и от върховния архивар на играта, те заедно държаха орната високо и го сложиха върху раменете на новия майстор на играта на стъклени перли. Краткото тържествено слово произнесе Magister Grammaticae, майстор по класическа филология в Койперхайм, излъчен от елита представител на Валдцел предаде ключовете и печатите, а при органа стоеше самият побелял стар майстор по музика. Той бе пътувал дотук за тържеството, за да види своя любимец ръкоположен и с неочакваното си присъствие да му поднесе радостна изненада, а може би и да му даде един или друг съвет. С най-голямо желание сам би изсвирил празничната музика, но вече не смееше да си позволи подобно напрежение и затова предостави свиренето на органиста от селището на играчите, но стоеше зад него и му обръщаше нотите. Той гледаше Йозеф с благоговейна усмивка, видя го да приема орната и ключовете, чу го да произнася първо заучената клетва, а после свободното обръщение към бъдещите му сътрудници, чиновници, ученици. Никога това момче Йозеф не му бе толкова мило и не бе го радвало така, както днес, когато почти преставаше да бъде Йозеф и се превръщаше само в носител на един орнат, на длъжност, камък в една корона, стълб в сградата на йерархията. Но той можа само няколко минути да поговори насаме със своето момче Йозеф. Усмихна се весело и побърза да му втълпи: