Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Йозеф Кнехт, въпреки че посредством Тегулариус още бе в жива връзка с елита и като стар играч много чувствителен към всички тези течения и настроения, не се поддаде на тях, не допусна да го овладеят, от четвъртия или петия ден забрани дори на приятеля си Фриц да му носи новини за болестта на магистъра; наистина той чувстваше и разбираше добре трагичното засенчване на празника; с дълбока загриженост и тъга Кнехт мислеше за майстора, а за сякаш осъдения да умре ведно с него Бертрам, Сянката, с растящо неудоволствие и съчувствие; но непоколебимо, твърдо се бранеше срещу всички влияния на истински или невероятни новини, придържаше се към най-строга съсредоточеност, охотно се отдаваше на упражнения и следеше добре построените игри; независимо от цялата помраченост на настроението и засенчеността на празника той го преживяваше в сериозно въодушевление. Сянката Бертрам бе избавен от необходимостта като вицемагистър накрая да приема обичайните поздравления на посетителите и колегиите, а и традиционният ден на радостта за изучаващите играта на стъклени перли този път отпадна. Веднага след музикалния заключителен акорд на празника колегията оповести смъртта на магистъра и във Vicus Lusorum започнаха дни на траур, който спазваше и живеещият в странноприемницата Йозеф Кнехт. Погребението на заслужилия мъж, който и до днес е високо почитан, бе уредено с привичната за Касталия скромност. Неговата Сянка — Бертрам, който по време на празника, напрягайки всичките си сили, бе изпълнил докрай своята тежка роля, схвана положението си, помоли за отпуск и се оттегли в планината.

В селището на играчите, да, в целия Валдцел, цареше траур. Може би никой не бе имал интимни, подчертано приятелски връзки с починалия магистър, но превъзходството и чистотата на благородния му характер, заедно с неговата мъдрост и тънкия усет за правилата на благоприличието го бяха направили владетел и представител, какъвто Касталия — демократично настроена поначало — е издигала не във всички времена. Гордееха се с него. И колкото личността му изглеждаше отвъд кръга на любовта, страстите, приятелството, толкова по-пригодна беше тя като обект за потребността от обожание на подрастващите; това достойнство и княжеската грация, поради които впрочем бе възникнало нежно-шеговитото прозвище „сиятелство“, в течение на годините, въпреки твърдата съпротива, му бяха дали едно особено място във висшия съвет, в заседанията и общите дела на възпитателната колегия. Въпросът за заемането на неговата висока длъжност естествено се обсъждаше ревностно и никъде по-ревностно освен в елита на играчите на стъклени перли.

След освобождаването от длъжност и заминаването на Сянката, чийто провал в тези кръгове бе желан и постигнат, функциите на магистъра бяха разпределени между трима временни представители, избрани с гласуване от самия елит, естествено това се отнасяше само до вътрешните, функциите във Vicus Lusorum, не до служебните във възпитателния съвет. Според традицията мястото на магистъра не можеше да остане незаето повече от три седмици. В случаите, когато умиращият или освобождаваният от длъжност магистър имаше определен безспорен наследник, длъжността се заемаше незабавно, само след едно-единствено заседание на колегията. Този път явно щеше да мине по-дълго време.

В дните на траура от време на време Йозеф Кнехт разговаряше с приятеля си за завършилата игра и нейния тъй странно помрачен развой.

— Заместникът Бертрам — каза Кнехт — за съжаление не само изведе ролята си докрай, това значи, че се опита до последния момент да представлява истински магистър, а по мое мнение направи далеч повече, той се жертва за тази Ludus sollemnis като за свое последно и тържествено служебно задължение. Бяхте сурови към него, не, жестоки, можехте да спасите и празника, и Бертрам, но не го направихте, навярно сте имали основания, не си позволявам да ви съдя. Сега обаче, след като бедният Бертрам е освободен от длъжност и вие наложихте волята си, трябва да бъдете великодушни. Когато отново се върне, би следвало да го посрещнете и да му покажете, че сте разбрали неговата жертва.

Тегулариус поклати глава.

— Разбрахме я — каза той — и я приехме като жертва. За теб беше щастие, че този път взе участие в играта като гост, непринадлежащ към никоя групировка, затова не можа така точно да следиш развоя й. Не, Йозеф, вече не ще имаме случай да проявим на дело каквито и да е чувства към Бертрам. Той знае, че жертвата му беше необходима и не ще се опита да я обяви за недействителна.