Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Подир последните им занимания майсторът на играта на стъклени перли със своя малко висок и любезен глас, при подчертано точен изговор, без каквато и да е тържественост му каза:

— Е, добре, утре няма защо вече да идваш, за момента работата ни е приключена, във всеки случай аз скоро отново ще те обременя. Благодаря ти много за сътрудничеството, беше ми особено полезно. Впрочем аз съм на Мнение, че ти трябва да подадеш молба за приемането ти в ордена, на трудности няма да се натъкнеш, вече съм уведомил властите на ордена. Съгласен си, нали? — после, ставайки, той добави: — Още една дума между другото. Вероятно и ти си склонен, както повечето добри играчи на стъклени перли правят в младостта си, да си служиш с нашата игра като един вид инструмент за философстване. Разбира се, само моите думи няма да те излекуват от това и все пак ще ти кажа: трябва да се философства единствено със законните средства, с тези на философията. Нашата игра обаче не е нито философия, нито религия, тя е самостоятелна дисциплина и по характера си най-много се родее с изкуството, това е едно изкуство sui generis 21 21 От особен род (лат.). — Б.пр. . Напредва се, когато човек се придържа към тази същност, а не когато я съзнае едва след сто неуспешни опита. Философът Кант — вече малко го познават, но той беше умна глава — казва за теологическото философстване, че то било „вълшебна лампа на фантазията“. Не бива да превръщаме нашата игра на стъклени перли в такова нещо.

Йозеф беше изненадан и от сдържано вълнение едва дочу това последно предупреждение. Светкавично му мина през ума: тези думи означават край на свободата, завършване на студентството ми, приемане в ордена и скорошно включване в йерархията. Той благодари с дълбок поклон и скоро след това отиде в канцеларията на ордена във Валдцел, където видя, че името му действително е нанесено в списъка на тези, които ще бъдат новоприети. Знаеше, както всички студенти от неговата степен, правилата на ордена сравнително точно и си спомняше определението, че всеки член на ордена, който има служебно положение от по-висок ранг, може да извърши церемонията по приемането. Затова изказа молбата церемонията да се извърши от майстора по музика, получи разрешение и кратка отпуска и на следния ден замина при своя благодетел и приятел в Монтпор. Завари достопочтения старец малко болен, но той пак го поздрави радостно с „добре дошъл“.

— Ти идваш, сякаш съм те извикал — каза старият. — Скоро аз не бих имал право да те приемам като млад брат в ордена. Имам намерение да се оттегля от длъжността си. Моето напускане е вече разрешено.

Самата церемония беше проста. На следващия ден магистърът по музика покани, както изискваше статутът, двама братя от ордена като свидетели, преди това Кнехт бе получил като задача за упражнение по медитация един израз от правилника на ордена, а той гласеше: „Ако върховната колегия те призове за една длъжност, то знай: всяко изкачване по стъпалата на службите не е крачка към свободата, а към обвързването. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-дълбоко е обвързването. Колкото по-голяма е властта на една длъжност, толкова по-строга е службата. Колкото по-силна е една личност, толкова по-недопустимо е своеволието.“ Тогава се събраха в стаята за музика на магистъра, същата, в която някога Кнехт за пръв път бе въведен в изкуството на медитацията; магистърът помоли свидетелите да изсвирят за тържествения час хорал от Бах, след това един от свидетелите прочете извлечение от правилника на ордена, а магистърът по музика сам постави ритуалните въпроси и прие обета на младия си приятел. Той му подари още един час, прекараха го в градината и магистърът му даде приятелски указания в какъв смисъл трябва да усвои правилата на ордена и как да живее съобразно с тях.

— Хубаво е — каза той, — че ти встъпваш в момента, когато аз се оттеглям, и запълваш празнината, сякаш съм имал син, който за в бъдеще вместо мен ще отстоява своето. — И когато видя, че лицето на Йозеф се натъжава, добави: — Само не ставай мрачен, аз също не съм. Наистина съм уморен и се радвам на отдиха, на който още ще се наслаждавам, и смятам, че ти достатъчно често ще вземаш участие в тези наслаждения, така поне се надявам. И следващия път, когато се видим, ще ми говориш на „ти“. Не можех да ти предложа това, докато още бях на длъжност.

И той го изпрати с трогващата сърцето усмивка, която Йозеф познаваше от двадесет години.

Кнехт се върна бързо във Валдцел, той беше получил оттам само три дни отпуск. С пристигането си веднага бе повикан при Magister Ludi, който го прие с някаква колегиална веселост и го поздрави с приемането му в ордена.