Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Майстор на играта на стъклени перли тогава беше Томас фон дер Траве, прочут, обиколил света и с богат житейски опит човек, сговорчив и крайно любезен към всеки, който се приближи до него, но най-бдителен и аскетично строг, що се отнася до играта, и много трудолюбив, което и не подозираха ония, които го познаваха само откъм представителната му страна, примерно, когато в празнични одежди ръководеше тържествената игра или посрещаше делегации от чужбина. Носеше се мълва, че бил хладен, дори студен човек на разума, чието отношение към естетическото било просто’ вежливост. Понякога сред младите и запалени любители на играта на стъклени перли се чуваха за него по-скоро пренебрежителни оценки, грешни, защото макар да не беше ентусиаст и в тържествените публични игри по-скоро да избягваше включването на големи, вълнуващи теми, то неговите блестящо изградени и ненадминати по форма игри разкриваха за познавачите най-близката му свързаност с дълбоките проблеми на света на играта.

Един ден Magister Ludi покани Йозеф Кнехт при себе си, прие го в своето училище, в домашно облекло, и го попита ще му бъде ли възможно и приятно през следващите дни винаги по това време на деня да идва при него за половин час. Кнехт никога досега не бе оставал сам с магистъра. Той прие тази заповед с удивление. За днес майсторът му поднесе обемист ръкопис, предложение от някакъв органист, едно от неизброимите предложения, чиято проверка спадаше към задачите на върховната служба на играта. Най-често се касаеше за молби в архива да бъдат включени нови материали: някой си например беше проучил основно и твърде точно историята на мадригала и в развитието на стила бе открил една крива, която обозначаваше музикално и математически, за да бъде приета в езиковото богатство на играта. Друг бе проучил латинския език на Юлий Цезар и неговите ритмични особености и при това бе намерил поразително съзвучие с резултатите от широкоизвестното проучване върху интервалите във византийската църковна песен. Или пък някакъв мечтател, за кой ли път, бе открил нова кабала за нотното писмо от петнадесетото столетие, да не говорим пък за бурните писма от заблудените експериментатори, както умееха да извличат най-чудновати заключения от сравняването на хороскопите на Гьоте и Спиноза и да прилагат често твърде хубави, външно убедителни многоцветни геометрични чертежи към тях. Кнехт се зае с усърдие с днешното предложение, той самият често бе имал подобни идеи в главата си, макар и да не ги беше пращал; всеки активен играч на стъклени перли естествено мечтае за едно постоянно разширяване на областите на играта, докато тя обхване целия свят, нещо повече, в представите си и в своите лични упражнения той неизменно внася тези разширения и лелее мечтата ония, които изглежда, че се утвърждават, да се превърнат от частни в официални разширения. Същественият последен финес на частната игра на много опитните играчи се състои тъкмо в това, че те дотолкова владеят изразителната, даващата имена и форма сила на законите на играта, че от всяка комбинация с обективни и исторически стойности могат да почерпят съвсем индивидуални неповторими представи. По повод на това един високоценен ботаник направи веднъж забавна забележка, като каза:

— При играта на стъклени перли трябва всичко да е възможно, дори примерно някое растение да беседва с господин Линей на латински.

И тъй, Кнехт помагаше на майстора при анализа на предложената схема, половин час измина бързо и на другия ден той се яви съвсем точно, така всеки ден в течение на две седмици Кнехт идваше, за да работи половин час сам с Magister Ludi. Още в първите дни му направи впечатление, че тези предложения — за него съвсем без стойност — грижливо се изучаваха докрай, въпреки че тяхната неприложимост се установяваше само с един изпитателен поглед. Той се учудваше, че майсторът отделяше време за тях, и постепенно започна да проумява, че тук същественото не бе да окаже услуга на майстора и да поеме малко от работата, а че тези задачи, все едно необходими или не, преди всичко бяха проверка за него, младия привърженик, направена в най-учтива форма и крайно грижливо. С Кнехт се случи нещо подобно на това, което някога в юношеството му бе възникнало след появата на майстора по музика, сега той го схвана изведнъж по държането на другарите си, което стана по-плахо, дистанцирано, от време на време дори иронично-почтително; подготвяше се нещо, той го долавяше, но вече не се чувстваше така щастлив, както някога.