Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Разказвам ти всичко, което вече знаеш, и затова нека бъда кратък. В онази нощ останах сам в селището, докато ти намери подслон при братята, размишлявах дълго. Мислено се поставих на мястото на този Йозеф и си казах: какво ще направи той утре, когато узнае, че напразно е избягал и напразно се е уповавал на Пугил, когато узнае, че Пугил също е беглец и изкушен от бягството? И колкото повече навлизах в неговата душевност, толкова ми ставаше жал за Йозеф и толкова по ми се струваше, че бог ми го е пратил, за да го позная, а чрез него и себе си и да се излекувам. Сега можех да спя, нощта преваляше. На следния ден ти тръгна на път заедно с мене и стана мой син.

Тази история исках да ти разкажа. Чувам, че плачеш. Плачи, това ще ти донесе облекчение! И тъй като съм толкова непристойно разговорлив, то бъди добър, чуй и останалото и го приеми в сърцето си. Човекът е странно същество, нему малко можеш да се уповаваш, ето защо е възможно по някое време отново да те връхлетят същите страдания и прелъстявания и да се опитат да те победят. И нека тогава нашият повелител ти изпрати един също толкова приветлив, търпелив и утешаващ син и питомец, какъвто ти бе за мене! Що се отнася до клона на дървото, за който тогава изкусителят те бе накарал да мечтаеш, и за смъртта на бедния Юда Искариотски, то мога да ти кажа едно: не е само грях и глупост да си подготвиш такава смърт, макар за нашия Спасител да е нещо дребно опрощението и на този грях. Свръхтова е жалко, когато един човек умира в отчаяние. Бог ни праща отчаянието не за да ни убие, праща ни го, за да събуди у нас нов живот. Когато обаче ни праща смъртта, Йозеф, когато ни откъсва от земята и тялото и ни призовава във висините, то е голяма радост. Да заспиш, когато си уморен, и да можеш да свалиш товара, който си носил много дълго, това е приятно, чудно дело. Откакто изкопахме гроба — не забравяй палмата, която трябва да посадиш, — откакто почнахме да копаем гроба, аз съм по-доволен и по-спокоен, отколкото в течение на много години.

Дълго бъбрих, сине мой. Трябва да си уморен. Иди да спиш. Иди си в колибата. Бог да те пази!

На другия ден Дион не излязъл за утринната молитва и не повикал Йозеф. Той се изплашил, влязъл тихо в колибата на Дион и приближил към неговия одър, намерил стария издъхнал, а лицето му просветлено от една детска, леко сияйна усмивка.

Той го погребал и засадил на гроба му едно дърво, доживял и годината, в която то дало първите си плодове.

Един демонски княз, улучен в дива битка със стрела от извития като лунен сърп лък на Вишну, или на част от неговата същност, взела човешкия образ на Рама, се явил отново в кръговрата на превъплъщенията с човешки образ, казвал се Равана и живеел като войнствен владетел край великия Ганг. Той бил баща на Даса. Майката на Даса умряла рано, нейната приемница, една красива и честолюбива жена, родила на княза син и малкият Даса бил вече за нея пречка; вместо него, първородния, тя жадувала някога да види своя син Нала провъзгласен за владетел и затова искала да отчужди бащата от Даса и намислила да го премахне при първия сгоден случай. Но един от придворните брахмани на Равана — Васудева, вещ в жертвоприношенията, прозрял нейните намерения и мъдро съумял да ги осуети. Жал му било за момчето, а освен това му се струвало, че малкият принц е наследил от майка си заложбата на благочестие и чувството за справедливост. Той наблюдавал Даса, пазел го да не му се случи нищо, изчаквал възможност да го изтръгне от мащехата.

Равана притежавал стадо крави, обречени на Брахма, които почитали свято, от чието мляко и масло често принасяли жертва на боговете. За тях били запазени най-хубавите пасища в страната. Един ден дошъл краварят на обречените на Брахма крави, за да докара каца масло и да съобщи, че местността, където досега било стадото, била застрашена от голяма суша, така че те, краварите, единодушно решили да откарат стадото навътре в планината, където и в най-сушаво време изворите не пресъхвали и нямало да липсва свежа паша. Брахманът се доверил на този пастир, когото познавал отдавна, той бил приветлив и верен човек, и така на следващия ден малкият Даса, синът на Равана, изчезнал и вече не го намерили, а Васудева и краварят били единствените, които знаели тайната на неговото изчезване. Момчето Даса краварите повели към планината, там те стигнали след бавно движещата се чарда, то се сприятелило с тях на драго сърце, било приветливо, растяло като краварче, помагало им да пазят и гонят кравите, учело се да дои, играело с теленцата, лежало под дърветата, пиело вкусно мляко и босите му крака все били изцапани с кравешки тор. На него това дори му харесвало, то опознало пастирите, кравите и техния живот, опознало гората, нейните дървета и плодове, обикнало мангото, дивата смокиня и плода на дървото варинга, измъквало сладките лотосови корени от зелените горски езера, а в празнични дни носело на врата си венец от червените цветове на пламъка, научило се да се пази от животните в гората, да избягва тигъра, сприятелило се с мъдрата мангуста и с веселия таралеж, научило се да изтърпява в здрачната колиба дъждовното време, да играе с момчетата, да напява стихове, да плете кошници и рогозки.