Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Наскоро след това по желание на новата прамайка сеитбата се състояла при изключително великолепие. Шествието тържествено обиколило нивите, старата хвърлила първите шепи семена в земята на общината, от двете й страни вървели нейните сестри, всяка носела торба със зърна, от които тя взимала. Кнехт си поотдъхнал малко, когато най-после обхождането свършило.

Но така тържествено засетият плод нямало да донесе радост и жътва, годината била безмилостна. Почнала с едно връщане на зимата и студа, и тази пролет времето показало всичките си въобразими коварства и враждебности, а през лятото, когато най-после редките ниски класове покрили полята, дошло последното и най-лошото — една нечувана суша, каквато не било имало, откак се помнели. Седмица след седмица слънцето, забулено в белезникава омара, изпило всички малки потоци, от селското езеро останала само една мръсна локва, рай за морските кончета и за огромни ята комари, в сухата земя зейнали дълбоки пукнатини, виждало се как посевите залиняват и съхнат. От време на време в небето се появявали облаци, но бурите прогърмявали без дъжд и макар веднъж да проръмяло, то след това дни наред от изток не спрял да духа суховей, често падали гръмотевици във високите дървета, чиито увехнали клони мигом изгаряли в лумналите пламъци.

Един ден Кнехт казал на своя син:

— Туру, тази работа няма да излезе на добро, всички демони са срещу нас. Започна се със звездния дъжд. Това ще ми струва живота, така мисля. Запомни, ако трябва да бъда пожертван, в същия час ти ще поемеш делото ми и първото, което ще се иска от тебе, ще бъде да изгорят тялото ми и да пръснат пепелта по полята. Ще изтърпите една зима на голям глад. Но бедата ще бъде вече преодоляна. Ти ще трябва да се грижиш никой да не посегне на семената, оставени за посев от общината, за това да се налага смъртно наказание. Идната година ще бъде по-хубава и тогава ще кажат: „Добре, че имаме нов, млад заклинател на времето.“

В селото царяло отчаяние. Маро насъсквал хората, нерядко заклинателят на дъжда бил сподирян от заплахи и клетви. Ада се разболяла и лежала, разтърсвана от пристъпи на повръщане и треска. Шествията, жертвите, дългото покъртително биене на барабани нищо не могли да поправят. Кнехт ги ръководел, било негов дълг, но когато хората отново се разпръсвали, оставал сам, един човек, когото избягват. Той знаел какво е потребно, знаел също, че Маро вече поискал от прамайката неговото жертване. За своята чест и в полза на сина си той направил последната крачка. Облякъл Туру в празнични жречески одежди, взел го със себе си при прамайката, препоръчал го за свой заместник и сам се отказал от длъжността си, предлагайки да бъде принесен в жертва. Известно време тя го гледала любопитно и изпитателно, после кимнала и казала „да“.

Жертвоприношението извършили още същия ден. Цялото село се стекло, ала мнозина лежали на тръстиковата постеля болни; и Ада била тежко болна. Туру в своите одежди и с високата лисича шапка едва ли не получил удар. Всички знатни, доколкото не боледували, дошли, прамайката с двете си сестри, старейшините, предводителят на барабанчиците Маро. Зад тях безредно идели маса хора, никой не казал лоша дума за стария заклинател на дъжда, всичко живо вървяло мълчаливо и притеснено. Потеглили към гората и намерили там една голяма кръгла поляна. Кнехт сам я определил като място за жертвоприношението. Повечето от мъжете носели със себе си своите каменни брадви, за да помогнат при събирането на дърва за изгарянето на трупа. Стигайки поляната, заклинателят на дъжда спрял в средата, около него и знатните се образувал малък кръг, а по-надалеч, в по-голям кръг, стояла тълпата. И тъй като всички пазели нерешително и смутно мълчание, заклинателят на дъжда заговорил сам.

— Бях ваш заклинател — казал той — и много години вършех своето дело толкова добре, колкото можех. Сега демоните са срещу мене, вече в нищо не мога да сполуча. Ето защо се принасям в жертва. Това ще примири демоните. Моят син Туру ще бъде вашият нов заклинател на дъжда. А сега ме убийте и когато падна мъртъв, изпълнявайте точно предписанията на моя син. Бъдете щастливи! И кой ще ме убие? Предлагам барабанчика Маро, той е най-подходящият мъж за това.

Той замълчал, никой не се помръднал. Туру със силно зачервено лице под тежката кожена шапка измъчен оглеждал кръга, устата на баща му се изкривила присмехулно. Най-после прамайката тропнала ядно с крак, махнала на Маро и му извикала: