Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Зимата дошла и отминала, една влажна и по-скоро мека зима. Вече не падали звезди, не се случвали големи, необикновени неща, селото се поуспокоило, ловците прилежно отивали за плячка, навред над къщите на прътове потропвали във ветровитото студено време вързопите с прострени, вкоравени животински кожи, по изгладени дълги цепеници през снега влачели товари с дърва от гората. И тъкмо през този непродължителен мразовит период умряла една стара жена в селото. Не можели да я погребат веднага, дни наред замръзналият труп стоял до вратата на къщицата, докато земята отново малко се поразтопила.

Едва пролетта потвърдила донякъде лошите предусещания на заклинателя на времето. Била неизразимо тежка, изоставена от луната, безрадостна пролет, без растеж и сокове. Луната все закъснявала, никога не се свързвали различните знаци, по които можел да се определи денят за сеитбата, в пущинака почти не цъфтели цветя, мъртви по клоните висели неразпуканите пъпки. Кнехт бил много натъжен, без да допуска това да се забележи, само Ада и особено Туру виждали какво го гложди. Той се заемал не само с обичайните заклинания, но и принасял лични свои жертви, варял за демоните приятно ухаещи благоразполагащи каши и настойки, подрязал брадата си късо и изгорил космите в новолунна нощ, смесени със смола и влажна кора, от тях се издигнал гъст дим. Докогато било възможно, той избягвал общите начинания, жертвоприношенията на общината, молитвените шествия, барабанния бой и доколкото било възможно, искал грижата за тази зла пролет и проклетото време да бъде негова лична грижа. Все пак Кнехт трябвало, когато обичайният срок за посева вече бил значително забавен, да поговори с родоначалницата; но ето че и тук се натъкнал на нещастие и несгода. Старата, добър приятел и почти майчински настроена към заклинателя, не го приела, чувствала се зле, била на легло, всички задължения и грижи предала на сестра си, а тази сестра се отнасяла към заклинателя на дъжда истински хладно, тя нямала строгия прям характер на по-старата, клоняла към забавления и игри и тази слабост била насърчена от барабанчика и мошеника Маро, който умеел да й създава приятни часове, да я ласкае, а Маро бил враг на Кнехт. Още със самото начало на разговора Кнехт доловил студенина и неблагосклонност, макар че с нито една дума не му се противоречало. Съгласили се с обяснението и предложението му, а именно да се изчака още с посева и предвижданото жертвоприношение и процесии, и го приели, но въпреки това старата се отнесла хладно и се държала с него като с подчинен, а на желанието му да види болната или да му позволят да й приготви лекарства, тя решително се противопоставила. Мрачен и сякаш обеднял, с горчив вкус в устата, той се върнал от този разговор и в продължение на половин лунен месец се стараел по свой начин да създаде време, което би позволило сеитба. Но времето, често толкова свързано с неговите помисли, сега се държало упорито, присмехулно и враждебно, не помагала нито магия, нито жертва. На заклинателя на дъжда не било спестено и това — още веднъж да отиде при сестрата на родоначалницата и с молба, и търпение да увещава за отлагане; той веднага забелязал, че тя е говорила с Маро шегобиеца за него и работата му, защото в разговора, че е необходимо да определят деня за посева или за общото молитвено шествие, старата си давала твърде много вид на всезнаеща и употребила няколко израза, които можели да са само на Маро, някогашния ученик на заклинателя на дъжда. Кнехт измолил още три дена, после поставил цялата констелация отново и по-благоприятно и отложил посева за първия ден на третата лунна четвърт. Старата се съгласила и изрекла ритуалното заклинание; обявили решението на селото, всички се приготвили за празника на сеитбата. И сега, след като известно време всичко изглеждало подредено, демоните отново показали неблагоразположение. Ненадейно, само един ден преди горещо желания и подготвен празник, умряла старата родоначалница, празникът бил отложен и вместо него обявили и подготвили погребението. Тържеството било достойно; зад новата майка на селото вървели нейните сестри и дъщери, а след тях вървял заклинателят на дъжда в празничната си одежда, с висока остра шапка от лисича кожа, помагал му неговият син Туру, който удрял двузвучен дървен барабан. На мъртвата, както и на нейната сестра, новата прамайка, оказали голяма чест. Маро с предвожданите от него барабанчици се изстъпил напред и бил посрещнат с уважение и одобрение. Селото плачело и тържествувало, разнасяли се жалостиви викове, барабанна музика, преживявало празник и жертвоприношение, това бил един хубав ден за всички, ала сеитбата отново — отложена. Кнехт стоял достоен и сдържан, но бил дълбоко натъжен; струвало му се, че заедно с прамайката погребва всички добри времена на своя живот.