Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Никол се приближи до него и го докосна по рамото. Той се обърна и тя сложи ръце на лицето му и погали белезите от носа до окото му.

— Съжалявам, мили.

— Аз съжалявам за онова, което се случи във всекидневната. Извинявай, че се усъмних в теб. Съжалявам за всичко станало през последната година. Мислех, че можем да сме заедно и пак да работя като…

Никол го целуна. Пиърс нежно я бутна да седне на леглото, после коленичи пред нея, разтвори краката й и доближи лице до тялото й. Плъзна се нагоре и отново я целуна. Този път по-дълго и настойчиво.

Притисна я до себе си и усети, че пръстите й разкопчават ризата му. Той също започна да я съблича.

Никол смъкна ризата му и направи гримаса, като видя нараняванията на гърдите му, но после се наведе и ги целуна. Най-после останаха голи и се вкопчиха един в друг в прегръдка, разпалена от сладострастие и нежен копнеж. Пиърс осъзна, че тя му е липсвала във всяко отношение — чувствителността й, емоционалността на връзката им и тялото й. Жадуваше да я докосва и да я целува.

Зарови лице в гърдите й и бавно се придвижи надолу. Никол отметна глава. Очите й бяха затворени. Бе захапала кокалчетата на пръстите на едната си ръка.

Когато и двамата бяха готови, той легна върху нея, хвана ръката й и я сложи върху пениса си, за да го насочва. Винаги правеха така. Тя се движеше бавно, водейки го към мястото на насладата си. Краката й се разтвориха и се кръстосаха на гърба му. Хенри отвори очи, за да види лицето й.

Изведнъж Никол спря, отвори очи и го пусна.

— Какво има? — попита Пиърс.

Тя въздъхна.

— Какво има? — повтори той.

— Не мога.

— Какво не можеш?

— Съжалявам, Хенри, но не мога да го направя.

Отпусна крака на леглото, сложи ръце на гърдите му и се опита да го отмести от себе си.

— Махни се от мен, моля те.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Махни се!

Той се претърколи на една страна и легна до нея. Тя седна на ръба на леглото, с гръб към него, скръсти ръце на гърдите си и се наведе напред. Хенри протегна ръка и прокара пръсти по изящната извивка на гръбнака й.

— Какво има, Ники?

— След разговора ни във всекидневната реших, че ще е хубаво да го направим. Нуждаехме се от това. Но се оказа, че не е така. Не можем да го направим, Хенри. Не е правилно. Вече не сме заедно и ако го направим… Не знам. Просто не мога. Съжалявам.

Той се усмихна, макар че тя не можеше да го види, после докосна татуировката на десния й хълбок — беше съвсем мъничка. Беше я открил първата нощ, когато се любиха. Татуировката го заинтригува по същия начин като халката на пъпа й. Никол я наричаше „конжи“. Татуировката представляваше „фу“, китайската пиктограма за щастие. Никол му бе казала, че това е напомняне за духовното щастие, а не за материалните неща.

Тя се обърна и го погледна.

— Защо се усмихваш? Мислех, че ще се ядосаш. Всеки мъж би се разстроил.

Пиърс сви рамене.

— Не знам. Може би просто те разбирам.

Никол стана, взе едната възглавница я я вдигна пред себе си. Посланието беше ясно. Тя вече не искаше да е гола пред него.

— Какво ти става?

— Копеле!

— Защо говориш така?

В очите й отново блеснаха искри, но този път Никол не се разплака.

— Това беше проверка, нали? Някакъв извратен тест. Знаеше, че ако се чукам с теб, тогава всичко, което ти казах долу, ще е лъжа.

— Ники, не…

— Махай се!

— Никол…

— Ти и проклетите ти проверки и експерименти! Разкарай се!

Пиърс се смути от онова, което бе направил, стана и започна да се облича.

— Може ли да кажа нещо?

— Не. Не искам да чуя нито дума от теб.

Тя се обърна и тръгна към банята — и пусна възглавницата, сякаш го дразнеше. Даваше му да разбере, че повече няма да види тялото й.

— Извинявай, Никол. Мислех, че…

Без да го погледне, тя влезе в банята, тресна вратата и извика:

— Махай се!

После пусна душа и Хенри разбра, че Никол измива за последен път следите от докосването му.

Той слезе долу, обу си обувките и се запита как бе могъл толкова дълбоко да греши за нея.

Преди да си тръгне се върна във всекидневната и застана пред библиотеката. Лавиците бяха пълни с книги. Само с твърди корици. Олтар на знанията, опита и приключенията. Той си спомни как веднъж бе влязъл тук и я бе заварил да седи на канапето. Не четеше, само гледаше книгите си.

Една от лавиците бе посветена на книги за татуировки и графичен дизайн. Хенри се приближи, разгледа ги, намери онази, която търсеше, и я извади. Книга с китайски пиктограми. Оттам Никол бе избрала татуировката си. Той прелисти страниците, стигна до „фу“ и прочете текста. Имаше цитат от Конфуций.