Нелсън Демил - Играта на лъва

Едночасовият полет мина нормално, освен отвратителното кафе. Прелетяхме над Потомак и под мен се разкри величествената гледка на паметника на Джеферсън, заобиколен от цъфнали череши, Капитолия и всички онези белокаменни сгради, които излъчват власт, власт и власт. За пръв път ми хрумна, че работя за някои от ния хора там долу.

Така или иначе, кацнахме навреме на националното летище „Роналд Рейгън“. Забелязах, че Кьоних носи син федерален костюм и куфарче. Наш пак беше с европейски дрехи и също имаше куфарче несъмнено от кожа на як, изработено от тибетски борци за свобода в Хималаите. И костюмът на Кейт бе син, но й стоеше по-добре, отколкото на Джак. Естествено и тя носеше куфарче. Аз се бях пременил в гълъбовосив костюм — беше ми го купила бившата ми от „Барнис“. С ДДС и бакшиша навярно струваше към два бона. Тя можеше да си го позволи. Тези пари вървят с правната защита на наркопласьори, борци, финансови престъпници и други богати скапаняци. Тогава защо го нося ли? Нося го като проява на цинизъм, струва ми се. А и защото ми стои страхотно и изглежда скъп.

Но да се върнем на летището. Чакаше ни кола, която ни откара в централата на ФБР, известна като сградата „Дж. Едгар Хувър“.

По пътя почти не разговаряхме, но накрая Джак Кьоних, който седеше отпред, се обърна към нас.

— Извинявам се, ако тази среща ви е попречила да отидете на черква.

ФБР, разбира се, се отнася с лицемерно уважение към вярата, а може и да не е толкова лицемерно. Не можех да си представя бившите ми шефове да кажат нещо подобно и не отговорих.

— Няма нищо — отвърна Кейт, каквото и да означаваше това.

Наш измърмори нещо, което прозвуча като всеопрощение.

Не ходя редовно на черква, но казах:

— Едгар Хувър е там горе и ни наблюдава.

Кьоних ме стрелна с убийствен поглед и се обърна напред. Дълъг ден. Много дълъг ден.

Асад Халил се събуди в пет и половина, взе влажна кърпа от банята и избърса всички повърхности, по които можеше да е оставил отпечатъци. Легна на пода, каза утринните си молитви, после се облече и излезе. Остави сака си в колата и се върна в офиса, като носеше мократа хавлия.

Младият служител спеше на стола си. Телевизорът продължаваше да работи.

Халил заобиколи зад рецепцията, увил глока с кърпата. Притисна дулото към главата на мъжа и натисна спусъка. Натика трупа под плота, извади портфейла от джоба му и взе парите от касата. Намери купчина регистрационни карти и квитанции, прибра ги в джоба си, избърса ключа с хавлията и го върна на таблото.

Погледна нагоре към видеокамерата, която беше забелязал вечерта и която бе записала не само пристигането му, но и убийството. Откри кабела и го проследи до малка стаичка. Извади касетата пъхна я в джоба си и излезе на рецепцията, където намери електрически ключ с надпис РЕКЛАМА НА МОТЕЛА. Натисна го, угаси осветлението в офиса и отиде при колата си.

Навън се бе спуснала гъста мъгла и видимостта не надхвърляше няколко метра. Халил потегли от паркинга с изключени фарове и ги включи едва когато се отдалечи на петдесетина метра по пътя.

Върна се по същия маршрут и наближи Столичната околовръстна магистрала. Точно преди нея отби в голям паркинг пред търговски център, откри канал и хвърли регистрационните карти, квитанциите и видеокасетата през решетката. Извади парите от портфейла на служителя и също го пусна вътре.

В шест сутринта потегли по околовръстната магистрала. Небето на изток започваше да изсветлява. В неделното утро нямаше почти никакво движение. Не забеляза и нито един патрулен автомобил.

Продължи на юг, после зави на запад, пресече Потомак и започна да обикаля около Вашингтон като лъв, дебнещ плячката си.

Въведе необходимия му вашингтонски адрес в сателитния навигатор и излезе по Пенсилвания Авеню, за да се насочи право към сърцето на вражеската столица.

В 07:00 стигна до Капитолийския хълм. Мъглата се беше вдигнала и огромният бял купол на сградата сияеше под слънчевите лъчи. Халил я обиколи, спря и паркира откъм югоизточната й страна. Извади фотоапарата от сака си и снима Капитолия. На петдесетина метра забеляза млада двойка, която правеше същото. Можеше да прекара времето другаде, но си мислеше, че снимките ще развеселят сънародниците му в Триполи.

В района на портала имаше полицейски коли, но не и по улицата.

В 07:25 се качи в автомобила и измина няколкото преки до Конститюшън Авеню. Шофираше бавно по трилентовия път докато не откри номер 415. На тясната отбивка бе паркирана кола. Прозорецът на третия етаж светеше. Той продължи, заобиколи квартала и пря на половин пряка от къщата.