Нелсън Демил - Играта на лъва

— Препуска сам ужасен конник със сабя йеменска — другар единствен, по нея няма други украшения освен резки по хладната стомана.

Джак Кьоних се върна с някакви документи, които приличаха на факсове. Всички седнахме и той ни каза:

— Разговарях с шефа на лабораторията. Пратили са предварителен доклад за огледа на самолета и „Конквистадор“. Освен това се свързах с Джордж, който предложи да се оттегли от Антитерористичната спецчаст.

Той остави заявлението да увисне във въздуха за няколко секунди, после попита Кейт:

— Да? Не?

— Не. Кьоних се обърна към нас с Кейт.

— Някой от двама ви може ли да предположи какво се е случило на борда преди приземяването на самолета?

— Джон е детективът — отвърна тя.

— Ваш ред е, Джон — каза Кьоних.

Тук трябва да отбележа, че във ФБР наричат детективите „следователи“, тъй че не знаех дали ми оказват чест, или се държат снизходително. Във всеки случай, отчасти затова ме бяха назначили, разбира се, пък и това е по моята част. Но Кьоних не криеше факта, че са му известни отговорите на някои от въпросите, които задава.

— Сигурно са открили двете кислородни бутилки в багажното отделение на втората палуба.

— Да. Само че както сте видели, вентилите и на двете са били отворени и не знаем какво е имало вътре. Но можем да приемем, че в едната е имало кислород, а в другата — не. Продължавайте.

Добре… някъде на два часа път от Ню Йорк Центърът за контрол на въздушния трафик е изгубил връзка с полет сто седемдесет и пет на „Трансконтинентал“. Следователно тъкмо тогава онзи тип с медицинските кислородни бутилки, който навярно е седял в бизнескласата…

Точно така — прекъсна ме Кьоних. — Казва се Юсеф Хадад. Място две А.

Добре, та тоя тип… как му беше името?

Юсеф Хадад. Което може да се преведе като Джо Смит. Фигурира в списъка на пътниците с йордански паспорт и кислородни бутилки заради емфизема. Паспортът сигурно е фалшив, емфиземата също, както и една от бутилките.

— Да. Значи Джо Смит от Йордания, бизнес-класа, място две А.

Този тип е дишал истинския кислород, после се е навел и е отворил вентила на втората бутилка. И газът прониква в затворената вентилационна система на самолета.

— Точно така. Какъв газ?

— Ами, било е нещо гадно от рода на цианидите.

— Отлично. Най-вероятно е бил хемотоксин, може би военен вариант на цианид. Жертвите са умрели от задушаване. В лабораторията ще анализират кръвта и тъканите и ще се опитат да го определят. Не че има значение. Но винаги действат така. Както и да е, след десет минути всички поглъщат отровната си доза — всички освен Юсеф Хадад, който продължава да диша чист кислород. — Той ме погледна. — Кажете ми обаче как е избегнал смъртта Халил.

— Ами, не съм сигурен за последователността на събитията, но… мисля, че по време на изпускането на газа е бил в тоалетната. Въздухът там може да не е бил толкова токсичен.

— Всъщност не е така — отвърна Кьоних. — Но въздухът от тоалетната направо се отвежда извън самолета, поради което пътниците не усещат нищо, когато някой седи на гърнето.

Интересно. Искам да кажа, веднъж летях с „АероМексико“ за Канкун и ни сервираха обяд, състоящ се от двайсет и две различни ястия с боб. Изненадах се, че самолетът не избухна.

— Значи въздухът в тоалетната е бил токсичен и Халил е дишал колкото може по-малко, навярно през навлажнена хавлиена кърпа.

Хадад е трябвало да действа адски бързо и да му занесе или своята кислородна бутилка, или някоя от аптечката на боинга.

Кьоних кимна, ала не каза нищо.

— Не разбирам откъде Хадад и Асад Халил са знаели, че самолетът е програмиран за приземяване на автопилот — рече Кейт.

— И аз не съм сигурен — отвърна крал Джак. — Ще проверим.

Той ме погледна. — Продължавайте.

— Добре, след десет минути на борда остават живи само двама души — Асад Халил и неговият съучастник Юсеф Хадад. Хадад взима ключовете за белезниците от Питър Горман и освобождава Халил в тоалетната. Вентилационната система постепенно пречиства отровния газ и след като се уверяват, че няма опасност, навярно след петнайсетина минути, двамата свалят кислородните си маски. С Кейт не забелязахме кислородната бутилка от аптечката и предполагам, че са я върнали на мястото й. После са оставили бутилката на Хадад в багажното отделение, където я открихме.

— Да — съгласи се Кьоних, — искали са когато самолетът кацне на „Кенеди“, всичко да изглежда сравнително нормално. Ако приемем, че Питър или може би Фил е умрял близо до тоалетната, значи ония двамата трябва да са върнали трупа на мястото му. Продължавайте, Кори.