Нелсън Демил - Играта на лъва

Отговори му женски глас.

— „Алфа Ейвиейшън Сървисис“.

— Бих искал да наема самолет и пилот до Дейтона Бийч — каза той.

— Да, господине. За кога ви трябва?

— Имам среща в девет и тридесет в Дейтона.

— Къде сте сега?

— Обаждам се от летището в Джаксънвил.

— Добре, тогава колкото може по-бързо елате тук. Службата ние на общинското летище „Крейг“. — Знаете ли къде е?

— Не, но ще дойда с такси.

— Добре. Колко души ще пътуват, господине?

— Само аз.

— Добре… Ще желаете ли пилотът да ви върне?

— Да, но престоят ми ще е кратък.

— Добре… Не мога да ви съобщя точна цена, но е някъде около триста долара, плюс престоя. Летищните такси са за ваша сметка.

— Да, добре.

— Името ви, господине?

— Димитриос Пулос. — Той произнесе името по букви.

— Добре, господин Пулос, когато пристигнете на летището, кажете на шофьора, че сме в края на редицата от хангари откъм северната страна. Има голяма табела „Алфа Ейвиейшън Сървисис“. Можете да попитате всеки.

— Благодаря. Приятен ден.

— Подобно.

Халил затвори.

В Триполи го бяха уверили, че наемането на самолет и пилот в, Америка ставало по-лесно, отколкото на автомобил. За второто ти трябвали кредитна карта, шофьорска книжка и имало възрастова граница. Но във фирмите за чартърни самолети не задавали повече въпроси, отколкото в такси. „Американските власти не следят толкова внимателно частните полети — бе му обяснил Борис, — колкото в Либия или Русия. Няма да ти искат документи. Самият аз съм го правил много пъти. Те предпочитат да им платиш в брой, отколкото с кредитна карта. Така могат да си спестят данъците.“

Халил кимна. Пътуването му ставаше все по-лесно. Той пусна монета в телефона и набра запомнен наизуст номер.

Отговори му мъжки глас.

— „Грей Симюлейшън Софтуер“. Тук е Пол Грей.

Асад дълбоко си пое дъх.

— Господин Грей, обажда се полковник Ицхак Хурок от израелското посолство.

— А, да, очаквах да ми позвъните.

— Предупредиха ли ви от Вашингтон?

— Да, разбира се. Споменаха за девет и половина. Къде сте сега?

— В Джаксънвил. Току-що кацнах.

— А, добре, ще ви трябват около два и половина часа, за да пристигнете тук.

— На общинската аерогара ме чака чартърен самолет, а разбрах, че вие живеете на летище.

Пол Грей се засмя.

— Ами, би могло да се каже. Спрус Крийк край Дейтона Бийч. Вижте, полковник, имам идея. Мога да долетя до „Крейг“ и да ви взема с моя самолет. Ще се срещнем в чакалнята. Полетът е по-малко от час. Мога да излетя след десет минути. После ще ви върна на международното летище в Джаксънвил навреме за полета ви до Вашингтон. Какво ще кажете?

Халил не беше очаквал такова развитие на нещата и се замисли. Вече ангажирах кола до общинската аерогара и посолството е платило за самолета. Във всеки случай, наредиха ми да не приемам услуги. Нали разбирате?

— Естествено. Но когато пристигнете тук, все пак ще приемете една студена бира.

— С удоволствие.

— Добре. Проверете дали пилотът знае как да стигне до Спрус Крийк. Ако има проблеми, просто ми се обадете преди да излетите.

— Непременно.

— И когато кацнете, позвънете ми от центъра за поддръжка и зареждане на летището. Ще дойда да ви взема с количката си за голф.

— Благодаря ви. Както ви е предупредил моят колега, посещението ми е дискретно.

— А? А, да. Ясно. Сам съм.

— Добре.

— Уредил съм ви страхотно представление — каза Пол Грей.

„И аз на вас, капитан Грей.“

— С нетърпение очаквам да го видя.

Халил затвори и се върна в колата. Въведе общинското летище „Крейг“ в сателитния навигатор и излезе на шосето.

Потегли на изток от северната част на Джаксънвил, последва инструкциите на навигационната система и след двадесет минути наближи входа на аерогарата.

Както му бяха казали в Триполи, на портала нямаше охрана и той продължи по пътя, който водеше към сградите около контролната кула.

Тук слънцето светеше силно като в Либия, и земята беше равна и еднообразна.

Повечето постройки бяха хангари, но имаше малък терминал и служба за коли под наем. Видя надпис ВЪЗДУШНА НАЦИОНАЛНА ГВАРДИЯ — ФЛОРИДА, който му се стори някак военен и го изпълни с известно безпокойство. До този момент не знаеше, че отделните щати имат собствена армия. А може и да не бе разбрал надписа. „В Америка — беше го предупредил Борис — значението на много надписи не е ясно дори за американците. Ако по тази причина направиш някакво нарушение, не изпадай в паника, не се опитвай да бягаш и не убивай никого. Просто се извини и признай, че не си разбрал надписа или че не си го видял. Дори полицията ще приеме това обяснение. Единствените надписи, които виждат и разбират американците, са «Продажби», «Безплатно» и «Секс». Веднъж Аризона видях пътен знак, на който пишеше «Безплатен секс — ограничение на скоростта 65 км/ч.» Разбираш ли?“