Нелсън Демил - Катедралата

Флин също поклати глава.

— Всичко или нищо.

Двамата изпаднаха в мълчание. Всеки беше наясно, че е казал повече, отколкото трябва. Всеки беше наясно също, че е изгубил част от зародилото се между тях.

Гласът на Педар Фицджералд долетя от горния край на стълбището:

— Отец Мърфи!

Флин се обърна и викна в отговор:

— Прати го да слезе.

Свещеникът тръгна със залитане по мраморното стълбище. Като подпираше огромното си тяло на месинговия парапет. Усмихна се през превръзките и рече приглушено:

— Патрик, радвам се да те видя.

Той протегна ръка през металните пръчки. Бърк я пое.

— Добре ли си? Мърфи кимна.

— Размина ми се на косъм. Господ все още не иска да ме прибере.

Бърк пусна ръката на свещеника и отдръпна своята. Флин протегна ръката си.

— Дай ми това.

Бърк отвори шепа и Флин взе късчето хартия. Разгърна го и прочете думите, написани с молив. «Хики изпрати последното съобщение от изповедалнята». Следваше доста точно описание на защитните сили в катедралата. Флин се намръщи над първото изречение. «Хики изпрати последното съобщение…» какво ли значи то? Прибра листчето и ги погледна. В очите му нямаше гняв.

— Гордея се с тези хора, Бърк. Показаха силен дух. Дори и двамата свещеници успяват да ни държат на тръни.

Бърк се обърна към Мърфи:

— Някой от вас има ли нужда от лекар? Мърфи поклати глава:

— Не. Малко сме пострадали, но лекар не може да направи за нас кой знае колко. Ще се оправим.

— Това беше, отче. Върви при другите — рече Флин. Мърфи се огледа неуверено. Погледна веригата и катинара, после Флин, който беше висок колкото него, но не толкова тежък.

Флин долови опасността и се дръпна назад. Дясната му ръка висеше отстрани, но положението на пръстите показваше, готов е да посегне за пистолета.

— Случвало се е да ме удрят свещеници и преди, и имам да си връщам. Не ми давай повод. Върви!

Мърфи кимна, обърна се и вдигна крак да изкачи стъпалата. После извика през рамо:

— Пат, кажи на хората отвън, че не се страхуваме.

— Те го знаят, отче.

Мърфи се застоя малко пред вратата на криптата, после се обърна и изчезна зад извивката на стълбището.

Флин мушна ръце в джобовете си. Сведе очи към пода, после бавно ги вдигна, докато срещна погледа на Бърк. каза без следа от жестокост:

— Обещай ми нещо, лейтенант. Обещай ми едно нещо тази нощ…

Бърк чакаше.

— Обещай ми, ако ни нападнат, ти да бъдеш с тях.

— Какво?… Флин продължи:

— Защото, нали разбираш, ако знаеш, че си бил дотолкова въвлечен, ти подсъзнателно няма да виждаш или казваш там горе нещата, които би трябвало да кажеш. И след това няма да живееш в мир със съвестта си. Знаеш какво искам да кажа.

Бърк усети устата си да пресъхва. Помисли си какъв глупак е Шрьодер. Тази нощ не беше за хората от задните ешелони, фронтовата линия се приближаваше. Той погледна Флин и кимна едва забележимо.

Флин прие съгласието му мълчаливо. Отмести поглед:

— Втори път не напускай енорийския дом. Бърк не отговори.

— Стой наблизо! Особено когато наближи утрото.

— Ще стоя.

Флин погледна към ризницата и спря вниманието си на олтара в дъното на малкия параклис, който се намираше точно под олтара на Дева Мария. Зад този олтар също имаше готически прозорци, но тези подземни прозорци бяха изкуствено осветени отзад. Обърнати на изток, бяха изпълнени със светлината на вечно фалшиво зазоряване. Без да сваля втренчен поглед от тях, той рече тихо:

— Прекарах голяма част от живота си на тъмно, но никога не съм се страхувал толкова от настъпването на светлината.

— Знам как се чувстваш.

— Добре… Другите там горе изплашени ли са?

— Мисля, че да.

Флин кимна бавно.

— Радвам се. Не е приятно да си единственият уплашен.

— Не е.

Флин продължи:

— Някой ден, ако има друг ден след този, ще ти разкажа една история за абатство Уайтхорн. И за този пръстен — той почука с него по металните пръчки.

Бърк погледна пръстена. Подозираше, че представлява някакъв талисман. Винаги беше намесена някаква магия, щом си имаше работа с хора, които стояха толкова близо до смъртта, особено ако бяха ирландци.

Флин забоде очи в пода.

— Може да се видим по-късно. Бърк кимна и слезе по стъпалата.

Брайън Флин отиде зад завесата, която скриваше входа на изповедалнята, и видя малкия бял бутон на рамката. «Хики изпрати последното съобщение…» Флин се обърна при звука на приближаващи стъпки.

Хики се спря и погледна часовника си.