Нелсън Демил - Катедралата

— Като теб и мен, отче. Но, надявам се, не като страната ни.

Сякаш без да го е чул, свещеникът продължи:

— Тази стая някога е била подземие за провизии на древен келтски Бруидеански дом. Знаеш ли какво означава това?

— Мисля, че да.

— Къщата на заложниците, така са я наричали. Конструкция с шест стени там, където се пресичат шест пътя. Случайно, а може би не, залите на катедралните съвети са по традиция многостени, а тази зала, през която минахме, е построена върху нейните основи. — Той махна нагоре с ръка: — Тук, в Бруидеанския дом, пътник или беглец, е можел да намери подслон срещу студа и тъмния път, защитен от традицията и кралския закон. В крайна сметка древните келти не са били чак такива варвари — той погледна Флин. — Разбираш ли, дошъл си точно където трябва.

— И ти пое върху себе си отговорността да комбинираш малко езически обичаи с християнското милосърдие.

Свещеникът се усмихна:

— Ирландският католицизъм винаги е бил смесица от езичество и християнство. Ранните християни, особено след Свети Патрик, строяли църквите си върху свети друидски места, като това. Подозирам, че ранните християни са изгорили този Бруидеански дом, после са издигнали върху неговата основа една груба църква. Все още се виждат обгорелите камъни в основата. После викингите разрушили първия манастир, пък следващият е бил разрушен от английската армия, когато минал Кромуел. Това е последното абатство, издигнато тук. Протестантските плантации завзели цялата плодородна земя на Ирландия, ала католиците задържали повечето хубави църковни места. — Свещеникът дълго гледа Флин, после тихо предложи: — Не е зле да събудим момичето, преди да е изстинал чаят.

Флин се изправи и отиде до Морийн. Коленичи до нея и я побутна:

— Ела да пиеш чай.

Тя отвори очи. Той каза:

— Дръж се за мен — изправи се и я заведе до своя стол. — Как се чувстваш?

Тя огледа осветената със свещи стая.

— По-добре.

Флин й наля чай, отец Донели извади една таблетка:

— Изпий това.

Тя сложи хапчето в уста и отпи от чая.

— Идваха ли британците? Свещеникът докосна челото й.

— Дойдоха и си заминаха. След няколко дни ще можете да си тръгнете.

Погледна го. Той така спокойно приемаше какви са в действителност и какво бяха сторили. Почувства се порочна. Винаги, когато хора извън движението откриеха какъв живот води, се чувстваше не горда, а засрамена — а нямаше причина да е така.

— Можете ли да ни помогнете?

— Правя го, мила. Изпий си чая.

— Не, искам да кажа дали ще ни помогнете да се измъкнем оттук?

Свещеникът кимна:

— Разбирам. Да, стига да искате. Не е чак толкова трудно.

Флин изглежда загуби търпение.

— Отче, избери друго време да спасяваш човешки души. Имам нужда от сън. Благодаря за всичко.

— Няма защо.

— Можеш ли да ни направиш още една услуга? Ще ти дам един телефонен номер. Обади се и съобщи на този, който ти отговори, къде сме. Предай им, Брайън и Морийн се нуждаят от помощ. И ми кажи какво са отговорили.

— Ще използвам някой телефон в селото, защото този може би се подслушва.

Флин се усмихна:

— Ако съм ти се сторил малко рязък…

— Не се тревожи.

Той повтори номера, обърна се и изчезна в тесния тунел, Флин взе бутилката „Дънфис“ от масата и сипа малко в чашата на Морийн. Тя поклати отрицателно глава:

— Не може с пеницилина, Брайън. Погледна я.

— Май не се разбираме.

— Боя се, че си прав. Флин кимна:

— Е, добре, дай да видим раната.

Тя се изправи бавно, вдигна влажния пуловер над главата си, после го пусна на стола, Флин усети, че изпитва болка и разкопча окървавения й сутиен, ала не предложи да й помогне. Взе свещта от масата и огледа раната — дълбок разрез вървеше от външната страна на дясната гърда до ямката на мишницата. Един инч по-наляво и можеше да е мъртва.

— Само драскотина…

— Знам.

— Важното е, че няма нужда да се търси лекар. Раната отново бе почнала да кърви от движенията при събличането и той забеляза, беше кървила и засъхвала вече няколко пъти.

— Ще те заболи малко.

Превърза я, докато тя стоеше с вдигната ръка.

— Легни и се завий с одеалото.

Легна. Гледаше го на трепкащата светлина на свещите. Беше измръзнала и мокра, тресеше я. Цялата страна я болеше, гадеше й се от поетата храна, но бе ужасно жадна.

— Живеем като зверове, ближем си раните, откъснати от света и от…

— За Бога? Не се поддавай на тези долнопробни папистки глупости, Морийн! Присъедини се към английската църква, тогава ще имаш своя Бог и своята почтеност. Ще седиш на чай в женските организации за съдействие и ще се оплакваш от поредното безчинство на ИРА.