Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Защо се получава така, че при много катастрофи колите се удрят перпендикулярно или челно, сякаш не са могли да направят нищо, за да го избегнат? — бе го запитал Дънкан, седнал на дясната седалка до него.

Кавано не можа да му отговори, твърде зает да вземе завой със 190 км/ч.

— Защо се получава така, че ако някой шофьор стъпи на заледен участък и излезе извън пътя, а наоколо има само един стълб или едно-единствено дърво, той ще се забие право в него?

Кавано пак не можа да му отговори, насочил цялото си внимание към шума от гумите и вибрациите на спирачката, знаейки, че ако шумът е малко по-висок и вибрациите — малко по-бързи, гумите ще загубят сцеплението с пътя и на завоя колата ще изхвръкне от пистата.

Дънкан бе отговорил вместо него:

— Защото шофьорът гледа накъде е тръгнала изтърваната кола или към стълба отстрани на пътя, или към дървото по средата на полето и макар да иска да ги избегне, той се удря право в тях. Защо?

— Защото гледа към тях — успя Кавано най-сетне да отговори, излизайки от завоя.

— Да. Колата се насочва натам, накъдето я водят очите ти. Ако гледаш към онова, което се опитваш да избегнеш, неизменно тръгваш в тази посока.

Внезапно пред Кавано бе прелетял огромен кашон. Стреснат, той погледна към него и едва не насочи колата натам. За стотна част от секундата си наложи отново да погледне в пътя и затова успя да остане на платното. Носещата се с голяма скорост кола само леко кривна към канавката, където се бе спрял кашонът. Стори му се, че бе видял вързано за него въже.

— Да не би някой да се е скрил отстрани и да дърпа кашона с въже на пътя? — Кавано отново се бе напрегнал, готвейки се да влезе в поредния завой.

— Осемдесет процента от начинаещите виждат кашона и скачат заедно с него в канавката — бе му отвърнал Дънкан. — И така, каква е поуката?

— Гледай натам, накъдето искаш да отидеш, а не към онова, в което се страхуваш да не се удариш.

— Да!

Сега Кавано впери поглед покрай парализираната от страх жена към локвата зад и встрани от нея.

Не мърдай, маце!

Кавано стъпи на спирачката, напипвайки вибрациите на педала и преценявайки покачващата им се честота. Когато сметна, че е стигнал до 98 процента, той спря по-нататъшния натиск. Ако натиснеше още малко, колелетата щяха да блокират и той щеше да изтърве управлението на седана. Но тъй като бе на косъм от това, той можеше да насочва колата накъдето си иска, като в същото време намаляваше скоростта.

Бе толкова близо до парализираната жена, че криввайки вдясно от нея, успя да види разширените й от ужас зеници.

Не! Не гледай към нея! Гледай към локвата зад нея!

Кавано усети как колата е готова всеки момент да поднесе по мократа настилка. В този миг седанът свърна вдясно, накъдето го бе насочил. Без да вдига поглед от мястото, през което искаше да мине, той кривна веднага вляво, префучавайки покрай жената, усещайки как чадърът й минава като стрела покрай него, и влязъл в локвата, пусна спирачката.

За миг се уплаши да не би колата зад него да я удари и вдигна поглед към огледалото, но отървалата се на косъм жена изведнъж излезе от парализата си и се спусна обратно между паркираните коли под носа на черната кола, която само успя да я окъпе с дъждовна вода.

Внимавайки за други пешеходци, Кавано се носеше покрай паркираните коли, насочвайки се към търговския център. Сви вляво към един от входовете му, падащи се откъм страната на Прескот.

— Прескот, отвори си вратата! Излизаме!

— Но…

— Действай! — Гумите изсвириха и се заковаха точно пред входа. Той грабна колта и зига. — Веднага!

Докато двамата влизаха на бегом в центъра, Кавано чу зад себе си шума от бързащата насам кола.

Два етажа по-нагоре мястото бе топло, сухо и ярко осветено, претъпкано от пазаруващи, шумно, но Кавано обърна внимание само на магазина за електроника вляво от него.

— Влизай тук! — каза той на Прескот.

Кавано знаеше, че черната кола ще спре до ръждясалия седан. Тримата пътници от нея щяха да се спуснат в центъра. Шофьорът щеше да остане в колата и с помощта на мобилния си телефон да държи връзка с останалите, търсещи Прескот и Кавано. По този начин шофьорът щеше да бъде предупреден да премести колата в друга част на търговския център, в случай че те двамата решаха да се измъкнат от някой друг вход.

Бутайки Прескот към магазина за електроника, Кавано тикна колта в колана си. Стараейки се с всички сили да се скрият, преди преследвачите да са влезли в центъра, той държеше зига в ръка, прикривайки го под сакото си. Извади празния му пълнител, сложи го в джоба си, бутна пълния в него и натисна лостчето за освобождаване на затвора, който се плъзна напред и вкара патрон в цевта. Направи това в движение, без да мисли, но с безпогрешни движения — резултат от стотици тренировки.