Дейвид Морел - Единственият оцелял

Кавано огледа движението напред и взе решение.

Гласът на Прескот се разтрепера. Думите му излизаха сега като порой, сякаш не можеше да ги спре.

— …Обаче Ескобар сигурно има информатор в Агенцията. Изследванията ми бяха толкова добре охранявани, че дори и хората на Ескобар не биха могли да проникнат. Единственият им избор съм аз. Искат да ме хванат и да ме накарат да им разкрия формулата.

— За бога, защо тогава Агенцията не се заеме с охраната ти?

— Опитаха се. Но въпреки това хората на Ескобар направиха опит да ме отвлекат. Точно тогава се възползвах от суматохата, изплъзнах се и успях да се укрия в склада.

— Който си успял да оборудваш предварително — вметна Кавано. — За всеки случай.

— Но не можех да стоя там вечно. Храната щеше да ми свърши. Исках да разговарям с хора. Уморих се от страх.

— Ще се постарая да оправим нещата. — Кавано свали стъклото и видя как едната кола бавно се плъзга, за да застане до него. — Знаеш ли как се зарежда пистолет?

— Не.

Има си хас, помисли си Кавано. Беше се наканил да му даде единия от резервните пълнители на зига и да го накара да го зареди. Сега обаче нямаше време да му обяснява как става това. Налагаше се да се осланя на колта на Прескот.

Колата отляво зае позиция и изведнъж с трясък се заби странично в седана.

— Виж дали коланът ти е стегнат — каза бързо Кавано.

Колата отново блъсна седана отляво. Чу се скърцане на метал. Стискайки волана с лявата ръка, той взе колта с дясната.

— Дано да е наред.

Прехвърли пистолета в лявата си ръка и сега караше с дясната.

Колата отляво удари седана за трети път, опитвайки се да го изблъска в аварийната лента.

Коригирайки посоката на движение, променена от сблъсъка, Кавано свали предпазителя с палец.

Ако масата на две коли е еднаква, те могат да се блъскат една в друга доста дълго време, и ако шофьорите им ги бива, нито една от тях няма да бъде изблъскана извън пътя. Бедата бе там, че колата, блъскаща ръждясалия седан на Кавано, беше по-голяма и по-тежка. Законите на физиката бяха на нейна страна. След известно време по-голямото й тегло щеше да изблъска Кавано в аварийната лента.

Би могъл да стреля по шофьора, но тъй като той непрекъснато криволичеше, рискуваше да засегне някоя друга кола и да убие пътниците в нея. Или пък куршумът можеше да мине през шофьора и да продължи нататък, попадайки в отсрещното платно, и да засегне невинен човек.

Но имаше и друг начин.

— Прескот, закрий си ушите.

Ушите на Кавано не бяха престанали да пищят, откакто бе започнал стрелбата. Сега се подготви да ги натовари още повече.

Натисна здраво газта и колата се хвърли напред. Подминал за малко колата отляво, той подаде колта през стъклото, прицели се в капака на двигателя и стреля седем пъти, изпразвайки пълнителя толкова бързо, колкото можеше да дръпне спусъка. Под капака вентилаторът се разхвърча на парчета. От радиатора блъвна вода. От дупките по двигателя пръсна масло и заедно с парата от радиатора, замъгли предното стъкло на преследвача.

Затворът на колта остана отворен, което означаваше, че пистолетът е празен. Кавано веднага прибра оръжието обратно, за да даде на ония да разберат, че стрелбата е свършила и че няма нужда да отвръщат на огъня. И без това се страхуваха да престъпват заповедта на Ескобар и да стрелят по шофьора на кола, в която се намираше Прескот. Стрелковата мощ на колта бе повредила колата достатъчно и тя започна да губи скорост. Изоставайки, обвита в черна от маслото пара, повредената кола кривна към аварийната лента.

Колата зад Кавано се опита да компенсира загубата, като увеличи скоростта и блъсна задната броня на седана. Освен че ги поразтърси малко, това не оказа влияние върху способността на Кавано да задържи седана на пътя. Макар тактиката да изглеждаше ефектна отстрани, тя не даде почти никакви резултати. Когато преследвачът удари седана още веднъж, той трябваше само да докосне леко педала на спирачката и задната кола не можеше да направи нищо друго, освен да го тика напред. Това даде на Кавано да разбере, че шофьорът на задната кола има незначителен опит в блъскането на коли.

В тази борба има само една ефективна маневра. Обаче първо трябваше да заеме подходяща позиция. Той неочаквано сви в аварийната лента и натисна силно, но не докрай спирачките. Регулираше силата на натиска посредством скоростта на едва доловимите вибрации върху педала. Деветдесет и осем процента натиск му осигуряваше спирачна мощ, като в същото време му даваше възможност да запази контрол върху колата. Сто процента биха означавали, че бързо нарасналите вибрации изведнъж ще спрат, блокирайки колелата, и седанът ще се превърне в два тона плъзгаща се ламарина без управление.