Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Измъкнах се от леглото и се запътих към банята. На вратата висеше влажна хавлия. За мен бе оставен комплект чисти кърпи, грижливо сгънати до ваната. На огледалото над мивката бе залепена бележка.

„Наложи ми се да изляза рано. Чувствай се у дома си.“

Тя също потвърждаваше това, което подозирах — че съм заспала мъртвешки веднага след като главата ми е докоснала възглавницата. Тъй като Морели обичаше при секса да има отзивчивост, не бе използвал нощта, за да си прибере дълга.

Взех душ, облякох се и отидох в кухнята, за да потърся нещо за закуска. Тъй като Морели не държеше в хладилника сладкиши, се задоволих със сандвич с фъстъчено масло. Бях изяла половината, когато си спомних, че днес трябва да работя като шофьор. Така и не ми бе останало време да погледна листчето и да видя в колко часа трябва да откарам шейха. Порових се в препълнената си чанта и го намерих. Там пишеше, че Танка ще ми остави лимузината в девет. Трябваше да взема шейха в десет и да го закарам на летището в Нюарк. Беше почти осем, така че набързо доядох сандвича, напъхах вчерашните дрехи в найлонова торба и помолих по телефона Мери Лу да ме закара у дома.

— Наистина си много делова — каза Мери Лу. — Когато снощи те оставих у вас, беше с Рейнджъра. Навярно си изкарала много бурна нощ.

— Още нищо не си чула — казах й. После й разказах за целувката, за Рамирес и за Шемпски. Накрая и за Морели.

— Не мога да си представя да съм толкова уморена, че да не мога да легна с Морели — каза Мери Лу. — Все пак признавам, че никога не ме е нападал изнасилвач и убиец, никога не ме е заплашвал с пистолет откачен банкер и никога не са убивали хора под прозореца на спалнята ми.

Когато влязох в блока, госпожа Бестлър вече управляваше асансьора.

— Нагоре ли си? — попита тя. — Втори етаж: колани, чанти, куфари…

— Ще се кача по стълбите — казах й. — Трябва малко да се раздвижа.

Отворих вратата на апартамента и с появата си стреснах един млад полицай, който хранеше Рекс с бисквити.

— Беше гладен — обясни полицаят. — Надявам се, че не се сърдите.

— Ни най-малко. Ако искате, направете му компания. Потърсете в хладилника нещо, което да ви хареса.

Полицаят се усмихна.

— Благодаря. Тук един майстор оправя прозореца ви. Морели го докара. Щом приключи с работата си, веднага си тръгвам.

— Добре.

Отидох в спалнята и взех шофьорската си униформа: черен костюм, черни чорапи и обувки с висок ток. Преоблякох се в банята, сложих си малко червило и грим и напръсках косата си с лак. Когато излязох, майстора го нямаше и прозорецът изглеждаше кристалночист. Полицаят също си бе отишъл.

Взех си чантата, сбогувах се с Рекс и слязох на паркинга.

Появих се точно в девет, но Танка вече ме чакаше. Даде ми карта и указания.

— Ще стигнеш до него за около половин час.

— Знае ли, че аз ще го карам?

Танка се ухили.

— Решихме, че заслужава една приятна изненада.

Взех ключовете, отворих лимузината и седнах зад кормилото.

— Не си забравила да вземеш оръжие, нали? — попита Танка.

— Не съм.

— Добре ли си след нощес?

— Ти откъде знаеш за нощес?

— Пише го във вестниците. Страхотни са!

Махнах на Танка с пръст за довиждане и потеглих. Стигнах до „Хамилтън“ и завих надясно. След няколко пресечки се оказах в Бърг. Нямах намерението да унищожавам още една черна кола, така че спрях пред дома на родителите си и влязох, за да взема ключовете от гаража.

— Пак пишат за теб във вестника — каза баба. — Телефонът звъни непрекъснато. Майка ти е в кухнята и глади.

По време на катастрофи майка ми глади. Някои хора пият, други гълтат наркотици, а майка ми глади.

— Как е татко? — попитах.

— Отиде до магазина.

— След шока има ли проблеми?

— Е, не бих казала, че е най-щастливият човек на света, но иначе нищо му няма. Виждам, че имаш нова кола.

— Взех я на заем. Днес ще поработя като шофьор. Ще оставя черната кола тук и ще взема буика. В него се чувствам по-сигурна.

Майка ми излезе от кухнята и попита:

— Каква е тази шофьорска работа?

— Нищо особено. Просто ще закарам един човек до летището.

— Чудесно — каза мама. — Ще вземеш и баба си.

— Не мога!

Майка ми ме улови за ръката, отведе ме в кухнята и продължи обясненията си тихичко:

— Ако ще и папата да возиш, баба ти ще дойде с теб. Ако вземе да се озъби на баща ти, когато се върне, той ще я подгони с кухненския нож. Ако не искаш повече кръв по ръцете си, ще изпълниш задълженията си на добра внучка и ще отведеш баба си извън този дом за няколко часа, докато обстановката се успокои. И без това всичко стана по твоя вина. — Майка ми метна поредната риза на дъската за гладене и грабна ютията. — И я ми кажи: защо на хорските дъщери не им устройват престрелки по пожарните площадки? Телефонът цяла сутрин звъни. Какво да кажа на хората? Как да им обясня тези чудесии?