Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Морели поръча, отпусна се в стола си и попита:

— Ти приятелка ли си ми?

— Какво имаш предвид?

— Да бъдем заедно.

— Нали сме заедно.

— Не. Поканих те на вечеря, за да те попитам дали си съгласна да отидем някъде заедно.

Отпих от бирата си.

— Странен въпрос.

— Става дума за сватба.

Стреснах се и възкликнах:

— Да не би да става дума за моята сватба?

— Не, освен ако в живота ти не се е случило нещо, за което да не знам.

Въздъхнах облекчено.

— Слава Богу. Защото за миг се разтревожих.

Морели изглеждаше раздразнен от думите ми.

— Какво искаш да кажеш? Че ако те бях помолил да се омъжиш за мен, щеше да реагираш по същия начин?

— Ами, да.

— Аз пък реших, че искаш да се омъжиш. Че заради това престанахме да спим заедно. Защото не искаш да водиш полов живот, без да си омъжена.

Наведох се към него и присвих едната си вежда.

— Ти самият искаш ли да се жениш?

— Не. Не искам да се женя. Нали вече минахме през всичко това.

— В такъв случай защо би трябвало да те интересува реакцията ми?

— За Бога — каза Морели, — ще си поръчам още една бира.

— Та за каква сватба става дума?

— В събота се омъжва братовчедка ми Джули и трябва да съм с дама.

— Оставяш ми само четири дни, за да се подготвя за сватба? Четири дни няма да ми стигнат. Ще ми трябват нова рокля и нови обувки. Ще трябва да си договоря час в козметичния салон. Как мога да се справя с всичко това само за четири дни?

— Добре де, майната му, няма да ходим — каза Морели.

— Е, бих могла да мина и без козметичния салон, обаче определено ще ми трябват нови обувки.

— С високи токове — добави Морели. — С високи и остри токове.

Поразклатих халбата и попитах:

— Да не би да съм последният човек, за когото си се сетил?

— Въобще не съм се замислял за друга. Ако майка ми не ми се беше обадила тази сутрин, въобще нямаше да се сетя за сватбата. Много съм зает с един случай.

— Искаш ли да поговорим за него?

— Това е последното нещо, за което ми се говори.

— Тогава да поговорим за дядо Фред. Имаш ли нещо против?

— За плейбоя, а?

— Да. Така и не ми става ясно как е могъл да изчезне.

— Всеки ден изчезват хора — каза Морели. — Качват се на автобус и започват нов живот. Или скачат от мост и после приливите ги отнасят някъде. Понякога други хора им помагат да изчезнат.

— Говоря ти за седемдесетгодишен човек, който е толкова стиснат, че не дава пари и за автобусен билет. Би трябвало да извърви много километри, преди да намери мост. Оставил е дрехите от химическото чистене в колата. Изчезнал е в момента, когато излязъл да пазарува.

И двамата замълчахме за малко, докато ни сервираха пиците.

— Току-що е бил излязъл от банката — каза Морели, когато отново останахме сами — Стар човек. Лесна жертва. Възможно е някой да е спрял колата си до него и да го е натикал вътре.

— Няма следи от борба.

— Това не означава, че не е имало борба.

Замислих се над думите му и се заех с пицата. И на мен ми бе минала през ума подобна мисъл, и никак не ми бе приятна.

Предадох на Морели разговора си с Уини Блак.

— Тя знае ли нещо за снимките?

— Не.

— Да не забравя — каза Морели. — Искам да ти кажа нещо за Бенито Рамирес.

Вдигнах поглед от пицата. Бенито Рамирес бе професионален боксьор тежка категория от Трентън, Обичаше да причинява болка на хората и не му бе достатъчно да прави това само на ринга. Обичаше да бие жени. Обичаше да слуша как го молят за милост, докато ги изтезава. В някои случаи изтезанията бяха завършвали със смърт, обаче винаги се намираха хора, на които се приписваха посмъртно най-лошите престъпления на Рамирес. Той бе замесен в първия ми случай като търсач на съкровища и моята роля за прибирането му зад решетките се бе оказала от основна важност. Не можаха обаче да го приберат достатъчно рано, така че Лула пострада. Бе я изнасилил и пребил и й бе нанесъл страхотни рани. След това бе оставил голото й и окървавено тяло на моята пожарна площадка, за да го намеря.

— Та какво става с Рамирес? — попитах Морели.

— Пуснали са го.

— Откъде?

— От затвора.

— Какво? Как така са го пуснали от затвора? Та той насмалко не уби Лула. Да не говорим, че е замесен в цяла поредица други убийства. Че и мен се опита да тероризира.

— Пуснали са го под гаранция, сега се занимава с общественополезен труд и посещава психиатър. — Морели лапна парче пица. — Адвокатът му наистина е добър.

Морели съобщи всичко това уж равнодушно, обаче знаех, че не е така. Просто си бе сменил лицето. Бе си поставил полицейското лице, което не разкрива никакви чувства. Лицето с твърдия поглед, което не издава нищо.