Джанет Еванович - Право в десетката

Вини подаде глава от вътрешния кабинет и се вторачи в мен.

— Защо седиш тук? Тази сутрин имаме трима бегълци от закона, а ти вече трябваше да си се справила и с още един. Четирима неявили се! Господи, да не би да ръководя благотворително дружество!

Вини ми е братовчед по бащина линия и е единственият собственик на „Съдебни гаранции Винсънт Плъм“. Дребен мазник с пригладена назад черна коса, остри обувки и безброй златни верижки, които висят от мършавия му врат, загорял в солариум. Носеха се слухове, че на времето имал романтична връзка с патица. Шофира кадилак и е женен за единствената дъщеря на Хари Чука. Рейтингът на Вини като човешко същество е на едно ниво с каналните утайки. Способностите му на агент по гаранциите обаче бяха значително по-високи. Вини разбираше човешките слабости.

— Нямам кола — съобщих на Вини. — Взривиха я.

— Е, и? Колите ти вечно ги взривяват. Помоли Лула да те закара. Бездруго не върши нищичко тук.

— Майната ти — изсумтя Лула.

Вини се пъхна обратно в кабинета, затръшна вратата и я заключи.

Кони завъртя очи, а Лула размаха среден пръст към кабинета.

— Видях те — извика Вини иззад вратата.

— Мразя, когато Вини е прав — каза Лула, — но наистина няма причина да не използваме моята кола. Само не искам да прибираме пияния пикльо. Щом е успял да свали боята от къща, хич нямам желание да се доближава до тапицерията ми.

— Опитайте с Кантел — посъветва ни Кони. — Би трябвало да си е у дома.

След петнадесет минути стигнахме до дома на Кантел в Хамилтън, спретнато малко ранчо, разположено върху миниатюрен парцел, в квартал от подобни къщички. Тревата беше грижливо окосена, но прошарена с плевели и изгорена от горещия и сух август. Предната част на къщата бе украсена с леха с азалии. Синя хонда сивик беше паркирана на алеята.

— Не ми прилича на дом на бандит — отбеляза Лула. — Няма гараж.

— Този обир май е бил единственото престъпление в живота й.

Отидохме до вратата и почукахме. Кантел отвори.

— Мили Боже! — изстена тя. — Не ми казвайте, че сте от агенцията за съдебни гаранции. Обясних на онази жена по телефона, че не искам да вляза в затвора.

— Става дума само за повторен арест — опитах се да я успокоя. — Ние ще те отведем в полицията, а Вини отново ще те освободи под гаранция.

— В никакъв случай! Няма да се върна в онзи затвор. Такъв срам! Предпочитам да ме застреляте.

— Не бихме те застреляли — намеси се Лула. — Е, освен ако ти не извадиш някой пищов, разбира се. Но пък можем да те напръскаме със сълзотворен газ. Или да те фраснем с електрошоковото устройство. Аз лично го предпочитам, защото в момента сме с моята кола, а от сълзотворния газ носът ти ще потече ужасно. Тъкмо ми оправиха и почистиха колата и нямам никакво желание да я омажеш цялата със сополи.

Ченето на Кантел увисна и очите й се ококориха.

— Гепих само няколко плика с чипс — изхленчи тя. — Не съм истински престъпник.

Лула се огледа наоколо.

— Остана ли ти някое и друго пакетче чипс? — попита тя нахално.

— Върнах ги всичките. Освен онези, които изядох. — Кантел имаше къса кестенява коса и приятно закръглено лице. Носеше джинси и ужасно широка тениска. В досието възрастта й бе отбелязана като тридесет и две години.

— Трябваше да си спазиш датата за явяване в съда — казах й. — Можеше да се отървеш само с общественополезен труд.

— Нямах какво да облека — нададе вой тя. — Погледни ме! Приличам на кит. Нищо не ми става. Изядох цял камион чипс!

— Не си по-едра от мен — утеши я Лула. — А аз съм пълна с дрехи. Трябва само да знаеш как да пазаруваш. Може някой ден да отидем заедно по магазините. Тайната ми е, че купувам само ластични материи и винаги по-малък размер. По този начин стегнатите дрехи ти прибират всичките тлъстини. Не че съм дебела. Просто имам много мускули.

В момента Лула беше в спортно настроение, издокарана в яркорозов клин, същата тениска и сериозни по размер маратонки. Напрежението върху ластичните дрешки беше страховито. Щях да търся укритие при първия признак на разцепващ се шев.

— Ето какъв е планът ми — казах на Кантел. — Ще се обадя на Вини и ще се срещнем с него в съда. По този начин веднага ще получиш гаранция и няма да ти се налага да седиш в килията.

— Предполагам, че това ще свърши работа — съгласи се Кантел. — Но трябва да ме върнете у дома, преди децата ми да слязат от училищния автобус.

— Разбира се — успокоих я. — Но за всеки случай няма да е лошо да имаш и алтернативно разрешение на въпроса.