Кристофър Паолини - Бризингър

— Благодаря ви — отвърна Насуада. После затвори очи, защото пулсирането в ръцете й се усили.

— Милейди.

Около себе си чуваше приглушена смесица от звуци, които не си даваше труд да разбере, предпочитайки, вместо това, да се вглъби в себе си, където болката не бе така остра и страшна. Тя потъна в утробата на безбрежно черно пространство, озарено от безформени петна с постоянно менящ се цвят.

Отдихът й бе прекъснат от гласа на Триана, когато магьосницата каза:

— Спри това, слугиньо, и свали превръзките, за да мога да излекувам господарката ти.

Насуада отвори очи и видя Йормундур, крал Орин и Триана, наведени над нея. Фадауар и хората му бяха напуснали палатката.

— Не — каза тя.

Групата я изгледа изненадано, а после Йормундур заговори:

— Насуада, мислите ви са замъглени. Изпитанието приключи. Не е нужно да търпите повече тези рани. А и трябва да спрем кървенето.

— Фарика се справя достатъчно добре. Ще повикам лечител, който да зашие раните и да приготви мехлем, който да намали възпалението. Това е всичко.

— Но защо!

— Изпитанието на Дългите ножове изисква участниците да оставят раните си да заздравеят по естествен начин. Иначе няма да сме изпитали истинската степен на болката, която съдържа то. Ако наруша това правило, Фадауар ще бъде обявен за победител.

— Ще ми позволите ли поне да намаля страданието ви? — попита Триана. — Зная няколко магии, които могат да премахнат всяка болка. Ако се бяхте консултирали предварително с мен, щях да направя така, че да можете да си отрежете цялата ръка, без да ви трепне окото.

Насуада се засмя и отпусна назад глава, чувствайки се леко замаяна.

— Отговорът ми и тогава щеше да е същият като сега: измамата е непочтена. Трябваше да спечеля изпитанието без нея, така че никой повече да не оспори водачеството ми.

С непоносимо мек тон крал Орин попита:

— Ами ако бяхте изгубили?

— Не можех да загубя. Дори и да трябваше да умра, никога не бих позволила Фадауар да получи водачеството на Варден.

Орин я изгледа мрачно в продължение на няколко дълги секунди.

— Вярвам ви. Но струва ли верността на племената такава огромна жертва? Не сте толкова обикновена, че да можем да ви заменим лесно.

— Верността на племената? Не. Но това ще има по-голям ефект, както би трябвало да знаете. Ще помогне да обединим силите си. А тази награда си струва да изтърпя някоя и друга рана.

— Кажете ни, моля ви, какво щяха да спечелят Варден, ако бяхте умрели днес? Тогава нямаше да има никаква полза. Те щяха да бъдат обезсърчени, щеше да настъпи хаос и вероятно щяха да бъдат победени.

Винаги когато пиеше вино, медовина или особено силен алкохол, Насуада много внимаваше за думите и движенията си, защото дори и да не го забележеше веднага, знаеше, че алкохолът влошава преценката и координацията й, а не искаше да се държи неподобаващо или да дава на другите предимство в отношенията им с нея.

В момента беше пияна от болка и по-късно осъзна, че е трябвало да внимава при разговора си с Орин, сякаш е изпила три кани джуджешка медовина от къпинов мед. Ако го бе сторила, добре развитото й чувство за такт щеше да я възпре да отвърне:

— Безпокоите се като стара баба, Орин. Трябваше да направя това и вече е сторено. Безсмислено е да се тръшкаме сега… Поех риск, да. Но не можем да надвием Галбаторикс, ако не вървим по самия ръб на пропастта. Вие сте крал. Би трябвало да разбирате каква опасност поема човек, когато той — или тя — има дързостта да решава съдбините на други хора.

— Разбирам го много добре — изръмжа Орин. — Семейството ми защитава Сурда от посегателствата на Империята всеки ден от поколения насам, докато Варден просто се криеха във Фардън Дур и се възползваха от гостоприемството на Хротгар.

Одеждите му се развяха след него, когато той се обърна рязко и излезе от шатрата.

— Не се справихте добре с това, милейди — отбеляза Йормундур.

Насуада се намръщи от болка, докато Фарика стягаше превръзките й.

— Зная — каза тя, останала без дъх. — Утре ще се погрижа за накърнената му гордост.

След това в паметта на Насуада зейна бездна: сетивата й бяха така притъпени, че тя си даде сметка за изминалото време едва когато усети, че Йормундур разтърсва рамото й и казва нещо на висок глас. Отне й няколко секунди да проумее смисъла на звуците, които излизаха от устата му, а после чу:

— … продължавайте да ме гледате, мътните го взели! Ето така! Не заспивайте отново. Няма да се събудите, ако заспите.