Кристофър Паолини - Бризингър

— Сега можеш да ме пуснеш, Йормундур — каза тя и успя да се усмихне слабо. — Вече съм добре.

— А чичо ми Ундест беше елф.

— Не беше ли?

— Ба! Същата сте като баща ви: винаги невнимателна, когато става дума за собствената ви безопасност. Племената могат да си гният в кървавите си древни обичаи, не ме е грижа. Нека ви види лечител. Не сте в състояние да взимате решения.

— Затова изчаках, докато се свечери. Виждаш ли, слънцето почти е залязло. Мога да си почивам тази нощ, а утре ще съм готова да се заема с належащите дела.

Фарика се появи от сенките и се засуети около Насуада.

— О, милейди, много ни изплашихте преди малко.

— А и все още се притесняваме за вас — промърмори Йормундур.

— Е, сега съм по-добре. — Тя се поизправи на стола, без да обръща внимание на паренето в ръката си. — И двамата можете да си вървите; всичко ще бъде наред. Йормундур, прати вест на Фадауар, че може да остане вожд на собственото си племе, стига да ми се закълне във вярност като на свой военачалник. Твърде опитен водач е, за да го загубя. Фарика, докато се връщаш към палатката си, моля те, уведоми билкарката Анджела, че се нуждая от услугите й. Тя се съгласи да ми приготви няколко отвари и мехлеми.

— Няма да ви оставя сама в това състояние — обяви Йормундур.

Фарика кимна.

— Моля за извинение, милейди, но съм съгласна с него. Не е безопасно.

Насуада хвърли поглед към входа на шатрата, за да се увери, че никой от Нощните ястреби не е достатъчно близо, за да я чуе, а после снижи гласа си до тих шепот:

— Аз няма да съм сама.

Веждите на Йормундур се вдигнаха учудено, а по лицето на Фарика се появи тревога.

— Аз никога не съм сама. Разбирате ли?

— Взели сте някакви… предпазни мерки, милейди? — попита военачалникът.

— Да.

И двамата й служители, изглежда, не се успокоиха от това уверение и Йормундур каза:

— Насуада, аз съм отговорен за вашата безопасност. Трябва да знам с каква допълнителна защита разполагате и кой точно има достъп до вас.

— Не — отвърна тя меко. После, виждайки болката и обидата, които се появиха в очите му, продължи: — Причината не е, че се съмнявам във верността ти, точно обратното. Ала това трябва да е нещо само мое. За да съм спокойна, искам да имам кинжал, който никой друг не вижда: скрито оръжие в ръкава ми, ако искаш така да го наречеш. Приеми го като мой недостатък, но не се измъчвай с мисълта, че изборът ми е някаква критика към начина, по който изпълняваш задълженията си.

— Милейди — Йормундур се поклони — официалност, която почти никога не използваше при нея.

Насуада вдигна ръка, давайки им позволение да напуснат, и двамата с Фарика побързаха да излязат от червената шатра.

В продължение на една дълга минута, а може би и две, единственият звук, който достигаше до нея, бе грубото грачене на гарваните, виещи се над лагера на Варден. После зад гърба й се чу леко шумолене, като от мишка, душеща за храна. Като обърна глава, Насуада видя Елва да се измъкна от скривалището си, появявайки се между двете завеси в основната част на шатрата.

Младата жена я огледа внимателно.

Неестественият растеж на момичето продължаваше. Когато господарката на Варден я срещна за първи път неотдавна, Елва изглеждаше три-четиригодишна. Сега по-скоро имаше вид на шестгодишна. Семплата й рокля беше черна, с няколко лилави гънки около врата и раменете. Дългата й права коса бе дори по-черна: катран, който се изливаше до кръста й. Острото й личице имаше цвят на слонова кост, защото тя рядко излизаше навън. Драконовият белег на челото й блестеше в сребристо. А виолетовите й очи съдържаха горчилка и цинизъм — резултат от благословията на Ерагон, оказала се проклятие, защото я принуждаваше не само да понася болката на хората, но и да се опитва да я предотврати. Последната битка едва не я бе убила с концентрираната агония на хиляди хора, въпреки че в опит да я защити един от заклинателите на Ду Врангр Гата я бе приспал с магия, докато траеше боят. Едва наскоро момичето бе започнало отново да говори и да проявява интерес към обкръжението си.

То избърса малката си уста с опакото на ръката си и Насуада попита:

— Зле ли ти беше?

Елва сви рамене.

— Свикнала съм с болката, но все още не мога да устоявам с лекота на магията на Ерагон… Трудно се впечатлявам, Насуада, но ти си силна жена, щом можеш да понесеш толкова много порязвания.

Въпреки че го бе чувала много пъти, гласът на Елва все още плашеше младата жена, защото в него се долавяше горчивината и насмешливостта на обръгнал на мъката по света възрастен, а не невинността на дете. Помъчи се да не му обръща внимание и отговори: