Кристофър Паолини - Бризингър

Тъй като стражата й се сменяше на всеки шест часа, общият брой на воините, определени да я пазят, беше тридесет и четири, като в това число влизаха десетте души, които бяха в готовност да заменят другарите си в случай на болест, раняване или смърт.

По настояване на Насуада отрядът бе сформиран от трите смъртни раси, вдигнали се срещу Галбаторикс. По този начин тя се надяваше да изкове връзка помежду им, както и да покаже, че представлява интересите на всички раси под нейно командване, а не само на хората. Щеше да включи и елфите, ала в момента Аря бе единственият елф, който се биеше редом с Варден и техните съюзници, а дванадесетте заклинатели, изпратени от Исланзади да защитават Ерагон, още не бяха пристигнали. За разочарование на Насуада, човешките и джуджешките й стражи се държаха враждебно към ургалите, с които служеха — реакция, която бе очаквала, но за момента бе неспособна да предотврати или да смекчи. Даваше си сметка, че ще са нужни повече от една общи битки, за да се намали напрежението между раси, които бяха враждували и се бяха мразили в продължение на повече поколения, отколкото бе в състояние да преброи. Все пак й се струваше окуражаващо, че воините решиха да кръстят отряда си Нощните ястреби, защото това отдаваше почит не само към цвета на кожата й, но и към факта, че ургалите настояваха да я наричат лейди Найтстолкър 1 1 Игра на думи: nighthawks (нощни ястреби), nightstalker (нощен ловец). — Б.пр. .

Въпреки че никога не би го признала пред Йормундур, Насуада бързо бе започнала да цени чувството за сигурност, което й осигуряваха стражите. Освен че бяха майстори на избраните си оръжия — били те човешки мечове, джуджешки брадви или ексцентричните изобретения на ургалите, — мнозина от воините бяха и опитни заклинатели. И всички й се бяха заклели във вечна вярност на древния език. От деня, в който бяха поели задълженията си, Нощните ястреби не бяха я оставяли сама с друг, освен с прислужницата й Фарика.

Тоест не бяха го правили досега.

Предводителката на Варден бе отпратила стражите си, защото знаеше, че срещата й с Фадауар може да доведе точно до кръвопролитието, което чувството за дълг на Нощните ястреби ги принуждаваше да предотвратяват. При все това тя не бе напълно беззащитна. Бе скрила кинжал в гънките на роклята си, както и един по-малък нож в корсажа си, а детето прорицател Елва стоеше зад завесата, която се спускаше зад трона на Насуада, готово да се намеси, ако се наложи.

Фадауар тропна по земята с дългия си метър и половина жезъл, изработен от масивно злато. Такива бяха и удивително многобройните му бижута: златни гривни покриваха ръцете му чак до лактите, гърдите му предпазваше нагръдник от ковано злато, на шията му висяха дълги, дебели златни синджири, меката част на ушите му бе увиснала под тежестта на халки от бяло злато, а главата му бе увенчана със сияйна златна корона с такива размери, че Насуада се зачуди как ли вратът му издържа на тежестта, без да се изкриви, и как подобна конструкция, висока поне две и половина стъпки, оставаше закрепена на мястото си. Струваше й се, че за да не падне, някой трябва да я е заковал на главата на Фадауар.

Хората от свитата му бяха облечени по подобен начин, макар и не толкова богато. Златото, което носеха, беше символ не само на богатството им, но и на ранга и подвизите на всеки от тях, както и на умението на прочутите майстори от племето им. Независимо дали бяха номади, или живееха в градовете, тъмнокожите народи на Алагезия отдавна бяха известни с качеството на бижутерията си, която в най-добрите си проявления съперничеше на тази на джуджетата.

Насуада също притежаваше доста накити, ала бе избрала да не ги носи. Семплите й одежди не можеха да се мерят с великолепието на тези на Фадауар. Освен това тя смяташе, че няма да е мъдро да се обвърже с отделна група, независимо колко богата или влиятелна бе тя, когато трябваше да се оправя и да говори от името на всички различни фракции на Варден. Ако проявеше пристрастие към една или друга от тях, възможността да ги контролира всичките щеше да намалее.

Точно това бе в основата на спора й с Фадауар.

Той отново удари жезъла си в земята.

— Кръвта е по-важна от всичко друго! На първо място са отговорностите ти към семейството и към племето, след това към вожда, после към небесните и подземните богове, а чак тогава към твоя крал и народ, ако изобщо имаш такива. Така Унулукуна е определил да живеят хората и така трябва да живеем, ако искаме да бъдем щастливи. Толкова ли си смела, че да плюеш на повелите на Великия старейшина? Ако човек не помага на семейството си, на кого биха могли да разчитат роднините му? Приятелите са капризни и изменчиви, но семейството е завинаги.