Кристофър Паолини - Бризингър

— Може и да съм копеле, но не съм убиец — каза Ездача. Касапинът си пое въздух, но преди да продължи пороя от ругатни, Ерагон добави: — Където и да идеш, няма да ти липсва храна, нито дивите животни ще те нападат. Ще поставя около теб заклинания, които ще пречат на хора и зверове да те притесняват, а животните ще ти носят храна, когато ти е нужна.

— Не можеш да направиш това — прошепна Слоун. Дори и под звездната светлина Ерагон видя как лицето му пребледня, ставайки смъртно бяло. — Нямаш такива умения. Нямаш право.

— Аз съм Драконов ездач. Имам право, колкото кой да е крал или кралица.

Той нямаше желание да продължава да тормози стареца, затова промълви истинското му име достатъчно силно, за да го чуе. На лицето на касапина се изписа ужас, той вдигна ръце пред себе си и изкрещя, сякаш е бил пронизан с меч. Викът му бе див, истеричен и безнадежден: писъкът на човек, прокълнат от собствената си природа да изживее съдба, която не може да избегне. Той падна напред на дланите си. Остана в тази поза и започна да хлипа с лице, скрито под кичурите коса.

Младежът го гледаше, смаян от реакцията му. „Нима научаването на истинското име засяга всеки по този начин? И с мен ли ще се случи това?“

Опитвайки да не се трогва от страданието на касапина, младият Ездач започна да изпълнява присъдата си. Повтори истинското име на Слоун и дума по дума научи стареца на клетвите на древния език, които гарантираха, че той никога повече няма да се свърже с Катрина. Касапинът се противеше с хлипове, стонове и скърцане на зъби, ала колкото и яростно да се бореше, нямаше друг избор, освен да се подчини, когато Ерагон използваше името му. Като приключиха с клетвите, Ездача направи пет заклинания, които да тласкат Слоун към Елесмера, да го защитават от непровокирано насилие и да принуждават птиците, животните и рибите от реките и езерата да го хранят. Направи магиите си така, че те да черпят сила от касапина, а не от него.

Отдавна бе минало полунощ, когато младежът приключи с последното заклинание. Беше толкова изтощен, че единствено тоягата го крепеше прав. Старецът лежеше свит в краката му.

— Приключихме — обяви Ерагон.

От тялото на земята се разнесе накъсан стон. Прозвуча така, сякаш Слоун се мъчеше да каже нещо. Ездача се намръщи и коленичи до него. Бузите на касапина бяха зачервени и кървяха на местата, където ги беше издрал с нокти. Носът му течеше, а от ъгълчето на лявата очна ямка, която бе по-малко осакатена от двете, се стичаха сълзи. Ерагон изпита съжаление и вина; не му беше приятно да вижда Слоун в това окаяно състояние. Пред него лежеше сломен човек, комуто бе отнето всичко, което бе ценял в живота си, включително и самозаблудите, и именно той го беше сломил. Това постижение го караше да се чувства омърсен, сякаш е направил нещо срамно. „Беше необходимо — помисли си младежът, — но никой не бива да бъде принуждаван да върши онова, което аз направих“.

Старецът отново изстена и после каза:

— … само парче въже. Не исках да… Измира… Не, не, моля ви, не… — Брътвежите на касапина утихнаха и в последвалата тишина Ездача сложи длан на рамото му. Слоун настръхна при допира. — Ерагон… — прошепна той. — Ерагон… аз съм сляп, а ти ме пращаш да бродя по земята… да се скитам сам. Отхвърлен и отрекъл се от себе си. Зная кой съм и не мога да го понеса. Помогни ми, убий ме! Освободи ме от тази агония.

Импулсивно Ерагон пъхна тоягата си в дясната ръка на Слоун и каза:

— Вземи я. И нека те напътства в пътуването ти.

— Убий ме!

— Не.

Касапинът нададе скръбен вик и се замята на всички страни, удряйки земята с юмруци.

— Колко си жесток, невероятно жесток!

Жалките му сили се изчерпаха и той се сви на кълбо, задъхан и хленчещ.

Младият Ездач се надвеси над него, приближи устни до ухото му и прошепна:

— Не съм коравосърдечен, затова ще ти дам тази надежда: ако достигнеш Елесмера, там ще те очаква нов дом. Елфите ще се грижат за теб и ще ти позволят да правиш каквото поискаш с остатъка от живота си, с едно изключение: щом влезеш в Ду Велденварден, не можеш да напуснеш… Слоун, чуй ме. Когато бях сред елфите, научих, че истинското име често се променя с възрастта. Разбираш ли какво означава това? Онова, което си, не е неотменно до края на вечността. Човек може да се промени, ако пожелае.

Старецът не отговори.

Ерагон остави тоягата до него, отиде в другия край на лагера и се изтегна на земята. Затваряйки очи, той промърмори магия, която щеше да го събуди преди зазоряване. Чак след това се отпусна в успокояващата прегръдка на будуващата си дрямка.