Кристофър Паолини - Бризингър

Дишането и на двамата звучеше силно и дрезгаво на фона на странната смесица от звуци, които изпълваха прохода. Въпреки това Ерагон долови тракането на падащ камък някъде сред лабиринта от тунели, както и ритмичния шум от капеща вода по повърхността на подземно езеро. Чуваше и хрущенето на ситния чакъл под подметките на ботушите си. Дълъг и злокобен стон се разнесе някъде далеч пред тях.

Никоя от миризмите не беше нова: пот, кръв, влага и гнилоч.

Стъпка по стъпка Ерагон и Роран се спускаха все по-надълбоко в недрата на Хелгринд. Тунелът водеше надолу и често се извиваше или разклоняваше, така че младият Ездач бързо можеше да се изгуби, ако не го водеше умът на Катрина. Множеството проходи бяха ниски и тесни. В един момент той си удари главата в тавана и изпита внезапен пристъп на клаустрофобия.

— Върнах се — обяви Сапфира точно когато Ерагон стъпваше на грапаво стъпало, издялано в скалата под него. Той спря. Разбра, че тя е се отървала от други наранявания, и му олекна.

— Ами Летрблака?

— Плава с корема нагоре в езерото Леона. За съжаление няколко рибари станаха свидетели на битката ни. Гребяха към Драс-Леона, когато ги видях за последно.

— Е, нищо не можем да направим за това. Виж дали ще откриеш нещо в тунела, от който излязоха Летрблака. И внимавай за Ра’зак. Може да се опитат да се промъкнат край нас и да избягат от Хелгринд през входа, който ние използвахме.

— Вероятно имат път за бягство на нивото на земята.

— Може и да имат, но мисля, че все още няма да бягат.

След като бяха прекарали, както му се стори, поне час в плен на мрака — макар да знаеше, че не може да са минали повече от десет-петнадесет минути — и след като се спуснаха на повече от тридесет метра във вътрешността на Хелгринд, Ерагон спря на равна каменна площадка. Той се свърза мислено с Роран и му каза:

— Килията на Катрина е на около петдесет крачки пред нас, отдясно.

— Не можем да рискуваме да я изведем, докато Ра’зак са още живи.

— Ами ако не се разкрият, докато тя не излезе? Поради някаква причина не мога да ги усетя. Може да се крият вечно в тази планина. Така че ще чакаме ли неизвестно докога, или ще освободим Катрина, докато още имаме възможност? Мога да изградя защити около нея, които ще я предпазят от повечето атаки.

Роран помълча около секунда.

— Тогава хайде да я освободим.

Те отново потеглиха напред, опипвайки пътя си по неравния под на ниския тунел. Ерагон внимаваше изключително много къде стъпва, за да не се спъне.

В резултат на това едва не пропусна шумоленето на плат, а после тихото изсвистяване, което прозвуча отдясно.

Той отскочи към стената, избутвайки Роран назад. В същото време нещо прелетя край лицето му, одрасквайки дясната му буза. Усети силно парене, сякаш го бяха жигосали.

— Квейква! — извика той.

Избликна червена светлина, ярка като обедно слънце. Тя нямаше източник и озаряваше всички повърхности едновременно. Не оставяше сенки и придаваше странно плосък вид на всичко. Внезапният блясък заслепи Ерагон, но Ра’зак пред него пострада много повече — създанието изпусна лъка си и покри с ръце закачуленото си лице, като нададе пронизителен писък. Подобен звук подсказа на Ерагон, че вторият Ра’зак беше зад тях.

— Роран!

Той се завъртя рязко точно навреме, за да види как братовчед му скача към другото чудовище с високо вдигнат чук. Дезориентираният Ра’зак отскочи назад, но беше твърде бавен. Чукът се стовари върху него.

— За баща ми! — извика Роран. После удари отново. — За дома ни! — Чудовището вече беше мъртво, ала младият мъж отново вдигна оръжието. — За Карвахол!

Последният му удар разби черупката на изчадието като суха кратуна. Под безмилостната рубинена светлина уголемяващата се локва кръв изглеждаше лилава.

Ерагон завъртя тоягата си, за да отблъсне стрелата или меча, за които бе сигурен, че се бяха насочили към него. После се обърна, за да се изправи срещу оцелелия Ра’зак. Тунелът пред тях беше празен. Той изруга. Отиде до сгърченото на пода тяло. Замахна с тоягата си и я стовари върху гърдите на мъртвото чудовище.

— Доста време чаках да направя това — каза Ездача.

— Аз също.

Двамата с Роран се спогледаха.

— Ааа! — извика Ерагон и притисна бузата си, тъй като болката се засили.

— Раната се покри с мехури! — възкликна Роран. — Направи нещо!

„Ра’зак сигурно е намазал стрелата със сеитрово масло“ — помисли си младият Ездач. После си припомни обучението и прочисти драскотината и кожата около нея със заклинание, последвано от втора магия, която да поправи пораженията върху лицето му. Отвори и затвори уста няколко пъти, за да се увери, че мускулите не са засегнати. После каза с мрачна усмивка: