Реймънд Фийст: Полетът на Нощните ястреби

Провери супата на огнището и прецени, че е готова. Всички жители трябваше да занесат нещо на празненствата по случай жътвата. Супата й беше простичка, но вкусна и се ценеше дори от онези, които имаха по-голямо участие.

Погледна към вратата и за момент се зачуди дали предпочита да види покойния си съпруг, или Калеб. След това изтласка тези мисли и си напомни, че няма смисъл да иска невъзможното. Беше фермерска съпруга и знаеше, че животът рядко дава право на избор. За да оцелее, човек трябва да гледа напред, а не назад.

Малко по-късно Мари чу стъпки и се обърна. Калеб стоеше на прага.

— Очакваш ли някого? — попита с усмивка.

Тя скръсти ръце и го изгледа изпитателно. Беше само с няколко години по-малък от нея, но лицето му, гладко избръснато и без бръчки, му придаваше младежки вид, въпреки сивите нишки в дългата до раменете кафява коса. Очите му също бяха кафяви. Беше облечен в просто, но здраво облекло, подходящо за човек, който непрекъснато пътува. Широкопола шапка от черен филц, тъмнозелена вълнена туника и кожени панталони, затъкнати в ботушите от еленова кожа. Лицето му бе издължено, но за нея бе красиво. Калеб винаги говореше спокойно и разумно и не се боеше от тишината. Основната причина, поради която я привличаше, бе, че по погледа му усещаше, че я цени и уважава.

— Закъснях ли? — попита Калеб все така с усмивка.

— Както обикновено — тя не издържа и също се засмя. — Но не много — пристъпи към него, прегърна го и го целуна. — Момчетата тръгнаха преди няколко минути.

— Колко време имаме?

— Недостатъчно, ако долавям намека ти — тя кимна към огнището. — Помогни ми с котела — и взе дългият дъбов кол, който беше подпрян до комина.

Калеб свали лъка, колчана и раницата си и ги остави в ъгъла. След това хвана другия край на кола, който Мари междувременно бе прекарала през дръжката на котела.

Двамата го вдигнаха и тръгнаха към вратата.

— Ти първа — обади се Калеб.

Щом излязоха, се изравниха, за да ходят един до друг.

— Как мина пътуването?

— Без особени събития.

Беше се научила да не го разпитва за пътуванията му, защото знаеше, че работи за баща си. Някои твърдяха, че баща му навремето бил херцог на Звезден пристан, но сега никой не предявяваше претенции към острова или крайбрежния град. Патрули от кралския гарнизон в Шамата понякога прекарваха ден-два в странноприемницата. Както и такива от кешийския гарнизон в Нар Айаб. Но никоя страна не предявяваше претенции към Звездното езеро. Местността беше под контрола на Магьосническата академия.

Но Пъг вече не контролираше академията и Мари, като останалите жители на Звезден пристан, се чудеше как се е случило това. Все пак синовете му, Калеб и по-големият му брат, Магнус, се отбиваха насам. Колкото и да бяха влошили отношенията си в миналото, Пъг и съветът поддържаха здрава връзка.

Мари беше срещнала Калеб още като дете. Двамата си играеха заедно от време на време, но после той замина. Според някои отишъл да живее на някакъв остров в Горчиво море, а според други — при елфите. Срещнаха се отново, когато Калеб бе на годините на Тад и Зейн, а тя с четири по-голяма. Родителите й не одобряваха връзката им, но не посмяха да кажат нищо, заради баща му.

След лятото, през което станаха любовници, той отново изчезна. Обясни, че заминавал по работа на баща си, и й обеща, че ще се върне. Мари изчака цяла година, преди да се предаде пред семейния натиск. Омъжи се за Брендан, мъж, когото постепенно обикна, но който не караше сърцето й да се свива, както го правеше Калеб. Годините минаваха, а Калеб не се връщаше.

Каквито и да бяха причините за дългото му отсъствие, Мари се бе омъжила, бе родила две момчета — едното почина още като бебе — и бе загубила съпруга си, преди Калеб да се появи отново — без предупреждение, на празника на Банапис, преди три години.

Сърцето й подскочи и въпреки че се укоряваше заради глупавите момичешки спомени, тя отиде при него веднага щом разбра за пристигането му.

През онази нощ се отдаде на виното и танците и се забавлява за първи път след смъртта на съпруга си. И след като момчетата си легнаха, заспа в прегръдките на Калеб.

А на следващата сутрин той замина отново.

Оттогава бе свикнала с това — поява без предизвестия и внезапни заминавания. Той не даваше никакви обещания и тя на свой ред не искаше. Но бяха изградили връзка и Мари бе сигурна, че никъде не го чака друга жена. Не знаеше как, но бе сигурна.

— Дълго ли ще останеш?