Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Списъкът продължаваше, но всички бяха мъртви. Лаури, неговият другар по време на робството, скуайър Роланд, много от учениците му, Катала… техните деца, Уилям и Гамина. Замисли се за двамата живи сина и каза:

— Притеснен съм за Магнус и Калеб.

Тя се притисна към гърба му и го прегърна. Кожата му беше студена и влажна.

— Магнус работи усилено с магьосниците от Келеуан, а Калеб утре ще стигне в Звезден пристан. Хайде, ела да те утеша.

— Ти винаги ме утешаваш — отвърна той нежно. Обърна се бавно, без да разваля прегръдката, и я погледна с възхита. Красива, но силна. С високо чело, деликатна брадичка и тъмни пронизващи очи.

— Понякога си мисля, че изобщо не те познавам, любима. Но има моменти, в които те познавам по-добре и от себе си. Сигурен съм, че никой не ме разбира като теб — той я притисна силно за момент. — Какво ще правим?

— Каквото можем, скъпи — прошепна тя в ухото му. — Хайде да си лягаме. Има доста време до зазоряване.

Направи лек жест, всички свещи изгаснаха и помещението отново потъна в мрак. Пъг я последва до леглото и двамата се сгушиха в прегръдките си.

Съзнанието му се връщаше към картините от съня, но той ги избута на заден план. Знаеше какво го тормози. Отново беше изправен пред могъщ противник и трябваше да се бори с неща, които бяха започнали далеч преди раждането му.

„Защо прекарвам живота си в разчистване на чуждите бъркотии?“ Знаеше отговора. Беше се примирил с дарбата си още преди години, а с могъществото идваха отговорностите. Колкото и да се мръщеше, това бе в природата му.

Докато заспиваше, си помисли, че все пак ще е хубаво, ако може да се върне, дори за ден, във времената, когато с Томас бяха две изпълнени с надежди и амбиции момчета, а светът бе много по-просто място.

Момчетата изхвърчаха през вратата.

Кокошките се разбягаха панически — в един момент кротко си чоплеха из двора в търсене на разпиляно зърно и насекоми, а в следващия се разкудкудякаха и се пръснаха във всички посоки, защото двете момчета се въргаляха с ръмжене по улицата.

За случайния минувач момчетата приличаха на кълбо от юмруци, лакти и колене. Ударите им не бяха особено ефективни, защото всеки се стремеше едновременно да изненада съперника си и да се защитава ефективно. В резултат двубоят им наподобяваше безсмислено боричкане, а не сериозен въргал.

Момчетата изглеждаха приблизително на една възраст — около шестнадесетгодишни. Тъмнокосото — носеше кафява туника и кожени панталони — беше малко по-ниско, но с по-широки рамене и вероятно малко по-силно. Тъмнорусото беше със синя туника, малко по-дълги ръце и вероятно беше по-бързо.

Двамата бяха отраснали като братя и като всички братя, бяха готови да влязат в конфликт мигновено. И двамата притежаваха онази груба красота, присъща за дългата работа на открито и не особено богатата трапеза. Не бяха глупави, но точно в този момент не се държаха много умно.

Причината за настоящия конфликт ги последва през вратата и се развика:

— Тад! Зейн! Спрете веднага или няма да отида на празника с нито един от вас.

Предупрежденията на момичето не оказаха влияние и двамата продължиха да се въргалят по земята.

— Той започна, Ели! — изкрещя тъмнокосото момче.

— Не е вярно! — отвърна другото.

Ели беше приблизително на техните години. Имаше кафява коса като Зейн и зелени очи като Тад, беше по-умна от двамата взети заедно и общо взето бе най-красивото момиче в Звезден пристан.

От къщата излезе жена с ведро в ръце и безцеремонно го изля върху момчетата.

Двамата изпищяха изненадано и се пуснаха.

— Мамо! — извика русият. — Защо го направи? Целият се изкалях.

— Ами върви да се почистиш, Тад — жената беше висока и въпреки простите си дрехи имаше благородно излъчване. В кестенявата й коса прозираха сиви нишки, а лицето й беше загоряло и сбръчкано, но въпреки това изглеждаше младо. Тя се обърна към тъмнокосото момче и добави: — И ти, Зейн — въпреки строгото й изражение кафявите й очи бяха весели. — Калеб ще пристигне скоро и ще тръгнем, със или без вас, хулигани такива.

Двамата станаха и започнаха да изтупват дрехите си. Жената им подхвърли един парцал и каза:

— Почистете калта, а после идете да го изперете на кладенеца! Това е един от най-хубавите ми кухненски парцали.

Ели погледна разколебаните побойници.

— Идиоти. Казах, че ще дойда и с двама ви.

— Да, но каза първо на мен — обади се Тад. — Значи ще танцуваш първо с мен.