Реймънд Фийст: Полетът на Нощните ястреби

— Няма — намеси се Зейн, готов да поднови боя.

— Спрете веднага! — изкрещя жената. — Идете да се почистите!

Двете момчета се подчиниха с мърморене.

— Мари, защо винаги се бият? — попита Ели.

— Защото им е скучно. Кога ще им кажеш?

— Какво да им кажа? — направи се на неразбрала Ели.

Мари се засмя.

— По-добре им кажи скоро, момиче. Това не е кой знае каква тайна и може да научат още на празника.

Момичето се намръщи и сви вежди.

— Бяхме като семейство.

— Всичко се променя — жената се огледа. — Когато семейството ми дойде тук, Звезден пристан беше малко селище, а сега е два пъти по-голямо. Тогава Академията още не беше построена, а виж сега.

Ели кимна и двете погледнаха към далечния остров в езерото.

— Виждам я всеки ден, Мари. Разбирам те.

На острова, подобно на планина, стърчеше масивна сграда. Селото до нея вече заемаше цялата североизточна част. Там живееха само тези, които служеха на магическата академия. Звезден пристан беше възникнал като обикновено пристанище, но вече беше натоварен търговски център в региона.

— Ако Грейм Ходовър прилича поне малко на баща си, ще започне да се хвали още след първата бира.

— А Тад и Зейн ще налетят на бой — довърши Ели.

— Така че по-добре им кажи по-рано — каза Мари и й махна да я последва в къщата.

В единственото помещение имаше място само за огнище, маса и постели за трима.

— Момчетата са най-добрите ти приятели, въпреки че не го осъзнават в момента — продължи Мари. — И двамата си мислят, че са влюбени в теб, но това е породено повече от конкуренцията помежду им, отколкото от някаква сериозна причина.

— И аз ги обичам, но като братя. Освен това дори да исках да се омъжа за някой от тях, татко…

— Знам. Баща ти е най-богатият търговец в Звезден пристан, а бащата на Грейм е единственият мелничар, така че сте най-подходящата партия.

— Обичам Грейм — каза Ели. — Поне достатъчно, че да живея с него.

— Любовта не е като красивите истории от приказките. Бащата на Тад беше порядъчен мъж и двамата си живеехме добре. Бащата на Зейн се отнасяше прилично с майка му, въпреки че като се напиеше, ставаше избухлив. Виж, бракът е преди всичко приемане на доброто и лошото. Майката на Зейн обичаше семейството си и понеже ми беше най-добрата приятелка, бе естествено да прибера Зейн, когато родителите му умряха — Мари погали Ели по рамото. — Както щях да прибера и теб, ако баща ти не бе оцелял.

Родителите на Зейн и майката на Ели бяха загинали при последното нападение на тролите. Кървавата атака бе отнела живота на десетки жители, преди магьосниците от острова да успеят да отблъснат чудовищата.

— Знам, Мари — отвърна момичето. — Ти ми беше като майка през по-голяма част от живота ми. Спомням си майка ми, или поне гласа й и как си тананикаше мелодии, докато готвеше, а аз играех на пода. Помня как ме прегръщаше — за момент очите на Ели се взряха сякаш някъде много далече, след което тя пак се обърна към Мари. — Но в действителност ти си единствената майка, която имам. Баща ми никога не ми е казвал как да се оправям с момчета, освен да стоя по-далеч от тях.

Мари се усмихна и я прегърна.

— И ти си ми като дъщеря.

Двете момчета се върнаха и майката на Тад ги огледа.

— Ще изсъхнете, преди да почнат празненствата. Искам да обещаете, че днес няма да има повече бой.

— Добре, мамо — каза Тад.

— Аха — добави Зейн.

— Защо не отидете на площада? Сигурна съм, че другите младежи вече са там.

— Ами ти, мамо? — попита Зейн. Лицето му издаваше нетърпение да тръгне веднага.

— Ще изчакам Калеб. Трябва да пристигне скоро.

Зейн и Ели се сбогуваха с Мари, но Тад се поколеба. Изглежда, се затрудняваше в избора на думи, но накрая изплю камъчето.

— Мамо, ще се омъжиш ли за Калеб?

— Как пък ти хрумна? — засмя се Мари.

— Ами… за последните два месеца идва тук три пъти и двамата прекарвате доста време заедно.

— Баща му е построил Звезден пристан, ако си спомняш какво съм ти разправяла — тя поклати глава. — Какво те тревожи повече — дали ще го направя, или не?

Момчето сви рамене и изведнъж й се стори почти възмъжал.

— Не знам. Мисля, че Калеб е добър човек, но…

— Не е баща ти.

— Друго имах предвид. Просто… твърде често го няма.

Мари се усмихна кисело.

— Много жени ще ти кажат, че е по-добре, когато мъжете им отсъстват често — сложи ръце на раменете му и го завъртя. — Хайде, бягай. Аз ще дойда след малко.

Тад изтича навън, а Мари огледа къщата. Всичко беше чисто и подредено. Може и да беше бедна, но се грижеше за дома си. Което не бе лесно с две немирни момчета, но пък те обикновено я слушаха.