Реймънд Фийст: Полетът на Нощните ястреби

Понякога раните от детството са най-дълбоки. Колкото повече растеше, толкова по-изолиран се чувстваше. Дори когато той беше в основата на белите, усещаше, че е различен.

Като дете бе намерил вътрешен покой само на две места. Когато стана на десет, го отведоха в Елвандар, където прекара пет години.

Бе успял да изучи, доколкото е възможно, изкуствата на елфите. Лично Томас, консортът на кралицата, го бе учил да борави с меча, а стрелбата с лък бе усвоил от принцовете Калин и Калис. Въпреки че отстъпваше на Талвин Хокинс във фехтовката, беше отличен стрелец. Томас и принц Калин често споменаваха, че бил толкова добър, колкото навремето Мартин, смятан за най-добрия стрелец с лък сред хората.

Калеб знаеше, че елфите не са склонни към ласкателство, затова приемаше похвалите като награда за упоритите и продължителни тренировки. Беше се научил, че дори непостижимата цел е възможна, стига да вложиш достатъчно усилия и саможертви. Освен това знаеше, че елфите не са виждали как стреля Талвин Хокинс. Той несъмнено беше равен на Калеб, ако не и по-добър. Въпреки всичко не беше зле и да си вторият най-добър стрелец сред хората.

Калеб бе много привързан към елфите и магическия им дом в Елвандар и говореше езика им добре. Въпреки това първите си уроци как да бъде обикновен бе научил в Звезден пристан.

Продължи през площада. Доколкото си спомняше предишните години, момчетата сигурно бяха около фонтана заедно с другите младежи.

Мнозина от мъжете го поздравяваха, защото с повечето си бе играл преди тридесетина години. Някои бяха наедрели и с прошарена коса — поне тези, които все още имаха коса. Жените, които познаваше като момичета, бяха остарели, някои бяха напълнели, а други имаха измъчен вид от тежката работа и недостатъчното почивка. Само малко като Мари бяха успели да запазят красотата си въпреки несгодите на живота.

Но днес всички изглеждаха щастливи, защото беше празникът на жътвата и ако се съдеше по отрупаните маси, годината беше наистина сполучлива. Фургоните със зърно щяха да затракат по пътищата към Горчиво море, а шлеповете щяха да поемат към пристанищата на Шамата и Ландрет. Добитъкът беше охранен, а на овцете вече им растеше нова вълна. Навсякъде се виждаха следите на благополучието: бъчви с прясно набрани ябълки, щайги с ягоди, череши и круши, всякакви зеленчуци, а фермите по пътя бяха пълни с пилета и прасета.

Припомни си години с не толкова богата реколта и тролски нападения и призна, че хората са си заслужили празника. Тук зимите бяха меки, а сняг падаше веднъж на петдесет години. Фермерите вече бяха почнали да засаждат зимната реколта. Щом есенните търговци се завърнеха от Кралството и Велики Кеш, тя щеше да е готова, за да посрещне нуждите за храна на замръзналия север. В сравнение с останалите земеделски райони Звезден пристан беше богат, но и тук фермерският живот не бе лек. Калеб обаче изостави тези мисли, щом забеляза момчетата. Трябваше му само един миг, за да осъзнае, че неприятностите са на път да избухнат.

— Ако не престанете и двамата, си тръгвам — каза Ели и се изправи.

Двамата, на които говореше, разбира се, бяха Тад и Зейн, готови да подновят двубоя си. Момичето застана помежду им и започна да ги бута с учудваща решителност. Двамата се поколебаха, което даде достатъчно време на Калеб да се приближи.

— Какъв е проблемът?

Момчетата го изгледаха за момент, след което отново се вторачиха един в друг. Ели ги разбута за последно.

— Тези идиоти смятат, че е важно кой ще танцува пръв с мен.

— Ти ми обеща! — извика Тад с половин секунда преди Зейн.

Калеб спря да се усмихва. Музикантите се бяха събрали до бъчвите с бира и настройваха инструментите си. След малко щяха да започнат да свирят и момчетата щяха да се сбият.

— Майка ви ме помоли да ви наглеждам — двамата го изгледаха. Изражението на Зейн беше малко по-войнствено от това на Тад.

— Явно е имало причина — добави Калеб, извади голяма медна монета от пояса си и я показа на момчетата. — Това е ези, това тура. Тад е ези, а Зейн тура — хвърли монетата и момчетата внимателно проследиха полета й и как пада на земята.

Монетата показа тура и Зейн извика тържествуващо. Музикантите започваха първите акорди.

— Аз ще танцувам първи!

Тад понечи да възрази, но замълча, щом зърна намръщеното лице на Зейн — Калеб вече бе повел Ели към музикантите. Подхвърли през рамо:

— Победителят печели втория танц!

Ели се засмя. Двамата с Калеб започнаха един от традиционните фермерски танци.