Реймънд Фийст: В царството на Мрачния

Джоми се обърна намръщен към останалите. Един от първите уроци в ръкопашния бой беше за двата удара в корема. Силен мъж можеше да понесе един, без да трепне, но ако вторият удар беше достатъчно бърз, преди мускулите да са се оправили, се постигаше въпросният ефект.

Магнус, Калеб, Пъг и Накор наблюдаваха безизразно. Това унижение беше първото от дългия процес на пречупване на затворника, докато не им кажеше къде е водачът на Нощните ястреби, техният Велик майстор.

Палачът удари Кетлами по лицето с опакото на ръката си. Ударът беше по-скоро обиден, отколкото болезнен, и докара отново сълзи и гневен поглед.

— Ще мине известно време, преди наистина да се почувства безпомощно — прошепна Калеб. — Той е силен, а освен това е фанатик.

Трите момчета стояха мълчаливо и наблюдаваха намръщено неприятната сцена. Палачът действаше бавно и методично. Удряше окования няколко пъти, после го оставяше да си поеме въздух; редуваше различните части на тялото.

След половин час Йомо Кетлами увисна на оковите. Беше на ръба да загуби съзнание.

— Свести го — нареди Пъг.

Палачът отиде до ъгъла на стаята, където имаше масичка, отрупана с различни инструменти и торби, и взе една малка стъкленица. Приближи се до Кетлами и я поднесе пред лицето му. Пленникът потръпна и си пое остро дъх.

— Къде се крие господарят ти? — попита Пъг.

Кетлами вдигна глава. Очите му бяха подути, а устните сцепени. Почти не можеше да говори, но гледаше все така гневно.

— Няма да ме пречупите, магьоснико. Убийте ме и да се свършва.

Пъг се обърна към невзрачния мъж, който пак само поклати глава.

— Продължавай — нареди Пъг.

Палачът прибра стъкленицата и отново застана пред пленника. Кетлами го гледаше предизвикателно. Мъжът вдигна коляно и го заби в слабините на Нощния ястреб. Кетлами изстена от болка и отново увисна на оковите си.

Побоят продължи.

Към средата на втория час Тад беше на ръба да припадне. Потръпваше забележимо при всеки следващ удар. Калеб забеляза и му махна да излязат, като с жест нареди на Джоми и Зейн да останат.

В коридора чакаха стражите, а Ралан Бек, странният и опасен младеж, оставен под надзора на Накор, невъзмутимо седеше, опрял гръб на стената.

— Добре ли си? — попита Калеб.

Тад си пое въздух и го изпусна бавно.

— Не особено. Знаеш, че съм виждал схватки, но това…

— Различно е — довърши пастрокът му.

Тад отново си пое дъх.

— Знам какъв е, но…

Калеб го погледна в очите.

— Брутално е. Зло, но необходимо. Знаеш, че би те убил, без да помисли, мен, майка ти, всеки — и после ще спи като бебе. Не си струва да изпитваш угризения.

— Знам, но се чувствам…

Калеб пристъпи към него и го прегърна — почти никога не го правеше.

— Знам, повярвай ми, знам. Човек губи нещо и никога не може да си го върне. Но противниците ни мислят злото на всички, които обичаме, и трябва да бъдат спрени. Това ще отнеме още известно време. Ако не разполагахме с ресурси, щяха да ни трябват дни. Но този мъж ще каже това, което искаме, до час-два. Ако искаш, остани тук.

Тад помисли за момент и поклати глава.

— Не. Някой ден може да ми се наложи да правя същото.

Калеб кимна. Джоми и Зейн щяха да изтърват този аспект на урока.

Влязоха в помещението и видяха, че палачът отново свестява Кетлами.

— Едва ли ще издържи дълго — прошепна Зейн, когато застанаха до него.

— Ще откриеш, че хората са доста по-издръжливи от очакваното, ако силно вярват в нещо. Този човек вярва, че служи на по-висша кауза, и това го прави по-корав. Питай Талвин Хокинс — Калеб си спомни историите на баща си за пленничеството му при цураните — или дядо си какво са изтърпели. Обзалагам се, че ще се изненадаш.

След около час палачът внезапно спря, обърна се мълчаливо към Пъг и магьосникът кимна. Пъг на свой ред погледна мъжа до себе си и той махна неопределено с ръка.

— Дай му вода — нареди Пъг.

Двете глътки вода сякаш освестиха Кетлами и той успя да заплюе палача. Той само невъзмутимо избърса качулката си и погледна Пъг за инструкции.

— Къде е вашият Върховен майстор?

— Никога няма да ви кажа — отвърна Кетлами.

Мъжът до Пъг го дръпна за ръката и каза:

— Готово.

— Сигурен ли си? — попита Накор.

— Напълно — отговори мъжът.

Пъг си пое дъх и погледна Кетлами. Разкривените черти на подпухналото от бой лице не можеха да скрият злобата му.

— Приключвай — каза тихо магьосникът.

Без да се колебае, палачът измъкна от колана си нож и с едно бързо движение сряза някаква артерия, която изхвърли фонтан кръв. Очите на Кетлами внезапно се разшириха.