Реймънд Фийст: В царството на Мрачния

Зейн се мъчеше да не изостава от Джоми. Беше не по-малко издръжлив, но не можеше да се мери с дългата крачка на приятеля си. А може би наистина прекарваше твърде много време по кръчмите. Напоследък панталоните малко му стягаха.

Озоваха се на зърнения кей, каменен док с три високи крана и два големи склада откъм брега. От другия край се показа Тад и изкрещя, че плячката им се е вмъкнала в тясната уличка между двата склада.

Джоми и двамата младежи не опитаха да се прикрият, защото вече познаваха прилично града и знаеха, че мъжът е влязъл в задънена уличка. Внезапно той изскочи от нея и хукна право към пристана. Залязващото слънце го заслепи и той вдигна ръка да заслони очите си.

Джоми посегна да го сграбчи за едната ръка, но мъжът отскочи, залитна и загуби равновесие. Джоми опита да хване робата му, но пак не успя. Мъжът отскочи заднишком, блъсна се в централния кран и падна през ръба на кея.

Изквича като куче, на което са прегазили лапата. Тримата младежи побързаха да надникнат през ръба. Дребният мъж беше сграбчил въжето на товарната мрежа и гледаше скалите долу. Беше отлив и само няколко пръста вода покриваха ръбестите камъни. Плоскодънните баржи, които прекарваха жито, бяха изтеглени и закотвени на по-дълбокото.

— Изтеглете ме! — изкрещя мъжът.

— Че защо? — обади се Джоми и обърса потта от челото си. — Накара ни да те гоним из целия град в тази убийствена жега. А ние просто искахме да поговорим.

— Знам ви, кръвожадни главорези — отвърна търговецът. — Вашите разговори докарват беля на хората.

— Кръвожадни главорези ли? — възкликна Тад. — Тоя май ни бърка с някого.

Зейн измъкна ножа от колана си.

— Брат ми по-скоро иска да каже, че ни бъркаш с други кръвожадни главорези. Аз не съм съвсем сигурен. Ако срежа въжето, какви ли са му шансовете?

Тад се наведе, сякаш проучваше въпроса.

— До скалите има двадесетина стъпки. Мисля, че шансът да се отърве само със счупен крак и ръка, или и двете, е доста голям.

— Зависи как ще падне — каза Джоми. — Веднъж видях как един падна от най-долното стъпало на стълба, по гръб, и си счупи черепа. Не умря веднага, а след известно време. Много се мъчи. Не че има значение.

— Да взема да го срежа и да видим — предложи Зейн.

— Не! — изпищя търговецът.

— Скоро ще дойде вечерният прилив — отвърна му Тад. — Ако повисиш още два часа, вероятно ще може да се пуснеш и да доплуваш до стъпалата — и посочи другия край на пристанището.

— Стига акулите да не му видят сметката — подметна Джоми.

— Не мога да плувам!

— Да, сигурно няма много възможности да се научиш в пустинята.

— Значи си загазил сериозно, приятел — каза Джоми. — Какво ще кажеш за сделка? Ти ще ни отговориш на един въпрос и ако харесаме отговора, те изтегляме.

— А ако не го харесате?

— Тогава той ще резне въжето — Джоми посочи Зейн. — И тъкмо ще видим дали падането ще те убие, или само ще те осакати, стига, естествено, да не се удавиш, като дойде приливът.

— Варварин!

— Да, често ми викат така, откакто съм в Кеш — усмихна се Джоми.

— Какво искате да знаете? — попита търговецът.

Джоми спря да се усмихва.

— Само едно. Къде е Йомо Кетлами?

— Не знам! — изпищя мъжът, докато се опитваше да намери опора за краката си във висящата мрежа.

— Знаем, че е някъде в града! Не се е измъкнал. И знаем, че работиш с него от години. Ето сделката: казваш къде е и те издърпваме. След това го намираме, научаваме каквото ни трябва и го убиваме. Няма за какво да се притесняваш.

— Или пък не ни казваш и те оставяме да висиш. Може пък някак си да успееш да се изкатериш и да се измъкнеш. Само че ще пуснем мълвата, че си издал Кетлами. И след това само ще те наглеждаме и ще го пипнем, като дойде да ти види сметката. Изборът е твой, приятел — усмивката на Джоми се върна.

— Не мога! — изпищя ужасено мъжът.

— Пет имперски сребърника, че няма да умре, като падне на скалите — предложи Тад.

— Не знам — отвърна Зейн. — Мисля, че шансовете не са съвсем равни.

— Добре, моите пет срещу четири твои?

— Става! — съгласи се Зейн.

— Чакайте!

— Да? — обади се Джоми. — Какво има?

— Моля ви, не режете въжето. Имам деца!

— Лъжец. Много добре знаем, че казваш на курвите, че нямаш жена.

— Не съм казал, че имам жена — призна дребосъкът. — Но се грижа за няколко копелета, които съм направил.

— Брей, ти си бил истински щедър — отбеляза Джоми.

— Има хора, които и това не правят. А аз взех най-голямото си дете да го уча на занаят.