Реймънд Фийст - В царството на Мрачния

— Какъв? — попита Зейн. — Търговия, шпионаж или мамене на карти?

— А бе — намеси се Тад, — ние стоим и си говорим глупости, а приливът идва.

— Е, и? — обърна се към него Джоми.

— Ами, ако не отрежем въжето скоро, тоя ще се удави и това ще провали облога.

— А, не — отвърна Зейн и започна да прокарва широкия си ловджийски нож по въжето.

— Не! — изпищя мъжът. — Ще говоря!

— Ами говори де — каза Джоми.

— Първо ме издърпайте!

Зейн огледа спътниците си и каза:

— Справедливо искане.

— Не мисля, че ще може да се опъне и на трима ни — отвърна Тад. — Все пак е невъоръжен и кльощав, а ние сме… как беше?

— Кръвожадни главорези — припомни му Зейн.

— Изтеглете го — нареди Джоми.

Тад и Зейн хванаха тежката макара, с която се теглеше мрежата, и започнаха да я въртят. След малко главата на мъжа се показа над ръба.

— Оставете го ей там — посочи Джоми с върха на меча си.

Тад и Зейн застопориха макарата и завъртяха дървения лост, с който се контролираше кранът. Мъжът се пусна от мрежата и тупна на камъните.

Джоми насочи меча си към гърлото му, преди да е помислил за бягство.

— Та къде е Йомо Кетлами?

— Обаче трябва да го намерите и да го убиете бързо, както и тези, които му служат, защото ако някой се измъкне, с мен е свършено.

— Такъв е планът. Та къде е той?

— Грешите, като мислите, че е в града. Той знае повече пътища през стената и от плъховете. На половин ден път езда на югоизток има пещери по крайбрежието. Там се крие.

— А ти откъде знаеш? — попита Тад.

— Изпрати ми вест, преди да избяга. Има нужда от мен. Иначе няма как да прати съобщение на другите си сподвижници по градовете край Горчиво море. Трябва да отида при тези пещери след две нощи, защото има да праща съобщения на останалите си братя.

— Май трябва да го убием — обади се Зейн. — Доста по-навътре е, отколкото си мислехме.

— Не — отвърна Джоми и отмести меча си, докато Тад вдигаше Азис. — Ще го заведем в странноприемницата и ще оставим баща ви да реши — младежът се обърна към търговеца. — На мен ми е все едно дали ще умреш, така че на твое място щях да впрегна всички усилия в това да ни убедя, че е по-добре да останеш жив.

Мъжът кимна.

— Хайде. Ако ни лъжеш, копелетата ти ще трябва да се научат да се грижат сами за себе си.

— Кълна се в живота им, че казвам истината.

— Сега става дума за твоя живот, Азис.

Придвижваха се безшумно към тесния вход на пещерата, над който бяха приклекнали двама стрелци, готови да поразят всеки, който излезе без позволение.

Откъм Горчиво море се носеше мъгла, небето бе безлунно. Нощта беше абсолютно непрогледна и мъжете едва се различаваха един друг.

Калеб, син на Пъг, махна на трите момчета да изчакат. Зад него брат му Магнус беше готов да отговори на всяка магическа опасност. На стотина метра от тях десетина мъже бяха блокирали друг вход към пещерата.

Двамата братя си приличаха много. Бяха високи и стройни, с коса до раменете и царствени черти, които бяха наследили от майка си. Единствената разлика беше в цвета. Косата и очите на Калеб бяха тъмнокафяви, а Магнус беше съвсем рус и с бледосини очи. Калеб носеше ловджийските си дрехи и широкопола шапка, а Магнус бе облечен с проста черна роба с качулка.

Предишната нощ бяха разпитали Азис. Магнус не разполагаше със заклинание за откриване на истината, но след няколко демонстрации на мощта му търговецът толкова се наплаши, че въобще не помисли да излъже. Малко преди зазоряване двамата братя се промъкнаха до пещерите и като използваха уменията си в проследяването и магията, се увериха, че плячката им е там. Преди да се съмне, двама убийци излязоха да разузнаят около пещерите и Магнус използва левитиращо заклинание, с което издигна себе си и брат си на стотина стъпки над земята. В подобен мрак стражите нямаха никакъв шанс да ги забележат дори да погледнеха директно към тях.

След това оставиха скрит наблюдател да държи пещерите под око и Магнус замина за Велики Кеш. Трябваше да доведе Чезарул, един от най-доверените агенти на Конклава. След залез-слънце се приближиха и заеха позиция пред пещерите.

Според информацията им Йомо Кетлами се криеше в пещерите с неколцина от хората си и чакаше Азис да им осигури безопасно бягство от Империята. С оглед на събитията от последния месец това трябваше да са най-опитните и фанатизирани оцелели от Нощните ястреби.

След опита на Лесо Варен за завземане на Империята войниците, водени от агенти на Конклава, бяха ударили всяко известно скривалище. Според имперската заповед Нощните ястреби трябваше да се убиват на място.