— Дай ми да видя тази бележка, инспекторе! — каза Ди.
Хун разви свитъка докрай и го постави пред съдията, който го поднесе по-близо до очите си, и прочете:
— „Моето мнение е, че вината на студента Ван Сиен-джун е доказана и е извън всякакво съмнение. Препоръчвам, след като той направи признание по съответния ред, за престъпника да бъде предложено смъртно наказание в една от най-тежките му форми. Подписан: Фън И, съдия на Пуян.“
Ди бавно нави свитъка. Той взе блокчето нефрит, с което се затискаха книжата, и започна да го върти в ръцете си. Хун остана прав пред писалището, като гледаше в очакване господаря си.
Внезапно съдията остави блокчето на мястото му. Стана от стола и втренчено се вгледа в помощника си.
— Съдията Фън — каза той — е способен и добросъвестен служител. Отдавам прибързаното му заключение на напрежението, предизвикано от предстоящото му отпътуване. Ако е имал време да разследва случая на спокойствие, той без съмнение би стигнал до съвсем различно становище. — Като забеляза смутеното изражение на Хун, Ди се усмихна едва забележимо и бързо продължи: — Съгласен съм, че студентът Ван е безхарактерен и крайно безотговорен младеж, който напълно заслужава строгия урок. Но той не е убил Чист нефрит!
Хун отвори уста да каже нещо, но съдията вдигна ръка.
— Няма да говоря повече — каза той, — докато не видя въпросните хора и не проуча лично мястото на престъплението. Утре ще преразгледам случая на следобедното заседание на трибунала. Тогава ще разбереш как съм стигнал до това заключение. Е, кое време стана вече, инспекторе?
— Отдавна минава полунощ, Ваша Милост — отвърна Хун и с израз на дълбоко съмнение продължи: — Трябва да призная, че не виждам никаква грешка в делото срещу Ван. Утре, като си отпочина добре, ще прочета още веднъж целия протокол.
Като поклащаше бавно глава, той взе един от свещниците, за да освети пътя на съдията през тъмния коридор, водещ до личната му резиденция в северната част на двора. Но Ди сложи ръка на рамото му.
— Не си прави труда, инспекторе — каза той, — не възнамерявам да тревожа хората си толкова късно през нощта. Денят беше тежък за всички, също и за тебе. можеш да се прибереш в спалнята си. Аз ще си почина тук, на кушетката в кабинета. И така — хайде да се наспим!
Глава трета
СЪДИЯТА ДИ ОТКРИВА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ТРИБУНАЛА;
ТАО ГАН РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА НА БУДИСТКИЯ ХРАМ
Призори на следното утро, когато внесе в кабинета подноса със закуската на съдията, Хун видя, че той беше вече измит и облечен. Ди изяде две купички с димяща оризова каша, порция осолени зеленчуци и изпи чашата горещ чай, която инспекторът му наля. Когато първите слънчеви лъчи обагриха в червено хартията на прозорците, Хун духна свещите и помогна на съдията да наметне дългата официална мантия от тежък зелен брокат. Ди забеляза със задоволство, че слугите бяха поставили огледалото му на страничната масичка. Той издърпа чекмеджето на подставката под огледалото, извади оттам черна съдийска шапка с крила от колосана коприна и внимателно я нагласи на главата си.
Междувременно стражниците бяха отворили масивната, обкована с медни гвоздеи порта на двора на трибунала. Въпреки ранния час отвън на улицата се беше събрала вече тълпа зяпачи. Изнасилването и убийството на Дъщерята на месаря бяха предизвикали силна възбуда сред населението на спокойния градец Пуян и сега жителите му чакаха с нетърпение да видят как новият съдия ще приключи разследването.
Веднага щом плещестият пазач удари големия бронзов гонг до входа, тълпата се втурна в двора и оттам — в просторната съдебна зала. Всички погледи бяха приковани към подиума, издигнат в дъното на залата, и високата маса, покрита с червен брокат. Там след малко щеше да се появи новият съдия.
Старши писарят подреди върху масата работните принадлежности на съдията:.вдясно — печата на трибунала, голям два квадратни инча, и тампона с туш; в средата — плоча с две гнезда за размиване на червен и черен туш, с отделни четчици за всеки цвят; вляво — бели листове хартия и формуляри за писаря, водещ протокола.
Шестима стражници, наредени в две редици по трима, стояха пред масата, обърнати с лице едни към други. Те държаха бичове, вериги, белезници и други вдъхващи ужас атрибути на занаята си. Началникът им стоеше малко настрана, по-близо до масата.
Най-после параванът зад масата бе дръпнат встрани и се появи съдията Ди. Той се настани във високото кресло. Хун остана прав до него.
Читать дальше