Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

— Кога е започнала любовната връзка? — попита съдията.

— Преди около половин година — отговори Хун — студентът Ван се влюбил в Чист нефрит и двамата започнали да си уреждат тайни срещи в стаята на момичето. Ван отивал там към полунощ, вмъквал се през прозореца и се прокрадвал обратно в квартирата си преди зазоряване. Шивачът Лун даде показания, че открил тайната на Ван няколко седмици след началото на връзката и строго го порицал, като добавил, че ще каже на Сяо за безсрамната история.

Ди кимна одобрително.

— Шивачът е бил съвършено прав!

Хун погледна в навития на руло документ пред себе си, след което рече:

— Ван очевидно е хитър мошеник. Той паднал на колене и започнал да уверява шивача, че Чист нефрит и той са лудо влюбени един в друг. Заклел се, че ще се ожени за нея веднага щом вземе вторите си изпити. Тогава щял да бъде в състояние да предложи на месаря подходящ сватбен подарък и да осигури на невястата си добро жилище. Ван добавил, че ако тайната му се разчуе, няма да бъде допуснат до изпитите и тогава историята ще завърши неблагоприятно за всички, замесени в нея.

Шивачът Лун познавал Ван като ученолюбив младеж и бил сигурен, че той ще издържи с успех изпита тази есен. А освен това скрито се гордеел, че потомък на благородни родители, който скоро щял да заеме почетна служба, е избрал дъщерята на съседа му за своя бъдеща съпруга. В края на краищата обещал да не издава тайната, като успокоил съвестта си с мисълта, че само след няколко седмици цялата история ще завърши благопристойно със сватбата на двамата млади. Но за да се увери, че Чист нефрит не е момиче с леко поведение, от този момент той започнал да държи под око магазина на месаря. Установил, че Ван е единственият мъж, който дружи с момичето, и че никой друг дори не се доближава до нейната стая.

Съдията отпи от чая си и каза мрачно:

— Както и да е, остава фактът, че поведението и на тримата — Чист нефрит, студента Ван и шивача Лун, е крайно осъдително!

— Във връзка с това — отбеляза Хун — съдията фън остро е порицал шивача за неговото мълчаливо съучастие и месаря Сяо за липсата на строг надзор в собственото му домакинство. Когато на седемнадесети сутринта шивачът научил за убийството на Чист нефрит, обичта му към Ван се превърнала в свирепа омраза. Той изтичал при месаря и му разказал всичко за връзката на дъщеря му с Ван. Цитирам точните му дими: „Аз, жалкият подлец, държах в тайна мръсната история, а в това време кучият син Ван използуваше Чист нефрит, за да задоволява низките си страсти. Когато тя е настояла да се венчаят, той я е убил и е откраднал златните й игли за коса, за.да си купи с тях богата жена!“ Обезумял от гняв и скръб, месарят Сяо накарал да повикат пазача Гао и водача на гилдията. След като обсъдили случая, те решили единодушно, че убиецът е Ван. Водачът на гилдията съчинил писмена жалба и тримата отишли в трибунала, за да обвинят студента в извършването на това гнусно престъпление.

— Къде е бил студентът Ван по това време? — попита съдията. — Избягал ли е от града?

— Не — отвърна Хун, — хванали са го веднага. След като съдията Фън изслушал месаря Сяо, изпратил стражниците си да арестуват Ван. Те го намерили в мансардата над шивачницата дълбоко заспал, въпреки че отдавна преваляло пладне. Довлекли го в трибунала. Там съдията Фън му прочел обвинението на месаря Сяо.

Съдията се изправи. Наведе се напред, постави лактите си на писалището и нетърпеливо каза:

— А сега съм много любопитен да чуя как се е защитил студентът.

Хун отбра няколко документа, прегледа ги и рече:

— Този мошеник е намерил обяснение за всичко. Главният му аргумент е бил… Съдията вдигна ръка.

— Предпочитам — каза той — да чуя точните думи на Ван. Прочети ми протокола.

Хун се стъписа. Понечи да направи някаква забележка, но се отказа. Приведен над книжата пред себе си, той започна да чете с монотонен глас протокола от показанията на студента:

„Невежият студент, коленичил пред подиума на Ваша Милост, е потънал в срам и унижение. Той се признава за виновен в най-осъдителното престъпление — прелъстяване на девойка с неопетнено име. Случи се така, че мансардата, в която всеки ден изучавам класическите произведения на нашата литература, е точно срещу стаята на Чист нефрит. Това е на ъгъла на глухата уличка, от другата страна на Улицата на полумесеца. Често я виждах да вчесва косите си на прозореца и реших, че само тя ще стане моя бъдеща жена. Всичко щеше да завърши щастливо, ако се бях задоволил с това решение, без да предприемам други действия до завършването на изпитите си. Тогава бих могъл да си намеря посредник и с подходящ годежен подарък да поискам ръката на Чист нефрит от баща й по обичайния благоприличен начин. Един ден обаче срещнах Чист нефрит самичка на улицата. Не можах да се въздържа и я заговорих. Когато тя ми даде да разбера, че любовта ми е споделена, аз, вместо да взема невинното момиче под своя закрила, се възползувах от чувствата му и започнах да уреждам нови срещи на уличката. Скоро я склоних да ми разреши да я посетя в стаята й поне веднъж. Късно през определената нощ поставих под прозореца и стълба и тя ме пусна да вляза. Така вкусих удоволствието, което е забранено от Небесното величие, ако предварително не е тържествено благословено с брачен съюз. И както огънят се разгаря по-буйно, когато му налеят масло, така и греховната ми страст ме накара да настоявам за по-чести срещи. Понеже се страхувах, че стълбата може да бъде забелязана от нощната стража или от някой закъснял минувач, накарах Чист нефрит да спусне дълга лента бяло платно от прозореца си, като завърже вътрешния й край за крака на леглото. Уговорихме се, щом дръпна лентата отдолу, тя да отваря прозореца и да ми помага да се изкача, като тегли платното навътре. Ако някой случайно забележеше бялата лента, щеше да помисли, че това е пране, което хората са забравили да приберат вечерта.“