Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

(img:Image20.gif)

КАРТА НА ПУЯН

1. Трибунал: А — Съдебна зала В — Лична резиденция на съдията С — Приемна зала

2. Военен гарнизон

3. Храм на бога на града

4. Храм на Конфуцин

5. Храм на бога на войната

6. Кула на барабана

7. Кула на камбаната

8. Затвор

9. Площадка за екзекуции

10. Улица на полумесеца

11. Къща на госпожа Лян

12. Храм на всеобятното милосърдие

13. Чифлик на Лин Фан

14. Храм на отвъдното проникновение

15. Къща на Лин Фан

16. Канал

17. Къща на генерал Бао

18. Къща на съдията Ван

19. Къща на водача на гилдия Лин

20. Къща на водача на гилдия Хуан

21. Ресторант „Павилион на морския жерав“

22. Рибен пазар

Съдията е длъжен да бъде майка и баща на хората, да насърчава честните и добрите, болните и старите да подпомага.

Макар и да отсъжда строги наказания, не да поправя — да предотвратява, е дългът му.

Изминаха шест години, откак се оттеглих от преуспяващата фирма за търговия на чай, останала наследство от баща ми, и се уединих на спокойствие във вилата си отвъд източната градска порта. Тук най-сетне намерих време да се отдам изцяло на любимите си занимание — колекциониране на предмети, свързани с извършването и разкриването на различни престъпления.

Тъй като славната ни династия Мин беше въдворила ред и спокойствие в империята, насилията и престъпленията в наши дни бяха станали рядкост и аз бързо стигнах до извода, че ако искам да се сдобия със сведения за разни тайнствени злодеяния и остроумното им разгадаване от прозорливи управители-съдии, трябва да се обърна към миналото. Увлечен от интересните си проучвания, с течение на годините неусетно събрах забележителна колекция от автентични документи, отнасящи се до прочути криминални дела, оръжия, използувани за жестоки убийства, стари инструменти за извършване на обири и многобройни други реликви, свързани с историята на престъпността.

Една от най-скъпоценните ми придобивки беше съдийско чукче 1 1 В случая става дума за предмет, който няма формата на обикновено съдийско чукче. Той представлява продълговато парче от твърдо дърво с дължина около 30 см. В Китай го наричат „дзин-ганму“, означаващо в превод „дърво, което сплашва залата“. — Б. пр. — продълговато парче от черно сандалово дърво, — принадлежало преди много столетия на съдията Ди, нашия прославен майстор на съдебните разкрития. Върху чукчето бяха гравирани стиховете, цитирани по-горе. Според запазените писмени документи съдията Ди винаги го е използувал, когато е оглавявал заседанията на трибунала, за да му напомня то за неговите свещени задължения към държавата и народа.

Цитирам стиховете по памет, защото вече не разполагам с това чукче. Ужасното премеждие, което преживях това лято преди около два месеца, ме накара да изоставя завинаги криминологичните си проучвания и да се разделя с цялата си колекция от реликви, свързани с кървави злодеяния от миналото. Сега съм се захванал да колекционирам предмети от сиво-зелен порцелан и намирам това спокойно занимание във висша степен подходящо за моята поначало миролюбива- природа.

Има обаче още нещо, което трябва да сторя, преди действително да заживея спокойно: да се отърва от всички натрапчиви спомени, които и до днес смущават съня ми. За да се освободя от постоянните кошмари, ми е необходимо да споделя странните загадки, разбудени пред мене по един тъй тайнствен начин. Тогава — и само тогава — ще мога да забравя завинаги страшната преживелица, която ме разтърси жестоко и ме доведе до ръба на безумието.

Днес, в тази изключително хубава есенна утрин, седях в изисканата си градинска беседка и се любувах на грацията на моите две любими наложници, които подреждаха хризантеми с нежните си ръце. Сред тази ведра и спокойна обстановка се осмелих най-сетне да върна мислите си назад към оня съдбовен ден.

Деветият ден от осмата луна ще остане завинаги запечатан в паметта ми. Беше късно следобед. Още по пладне приличаше жестоко, а по-късно зноят дори се усили. През целия ден се усещах угнетен и неспокоен и най-после реших да се поразходя с паланкина си. Когато носачите ме запитаха къде искам да отида, без да се замисля, им казах да ме отнесат в антикварния магазин на Лиу.

Този магазин носи гръмкото название „Златният дракон“ и се намира срещу храма на Конфуций. Собственикът Лиу е алчен мошеник, но с положителност си разбира от работата и често ми намира интересни антикварни рядкости, свързани с извършването и разкриването из различни престъпления. Прекарвал съм много щастливи часове в този пълен с любопитни вещи магазин.