Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

(img:Image22.gif)

СЪДИЯТА ДИ ОБСЪЖДА СЪДЕБЕН СЛУЧАЙ С ИНСПЕКТОР ХУН

На това място съдията прекъсна четенето на Хун, като удари с юмрук по писалището.

— Ловък мошеник! — възкликна гневно той. — Ама че работа — кандидат за изпитите по литература да си служи с хитрините на крадците!

— Както отбелязах вече, Ваша Милост — каза Хун, — този Ван е един подъл престъпник. Но да продължа с показанията му:

„Един ден обаче шивачът Лун разкри тайната ми и като честен човек ме заплаши, че ще каже на месаря Сяо. Но аз, заслепеният глупец, пренебрегнах това предупреждение, пратено ми несъмнено от милостивото Небе, и започнах да увещавам шивача. Най-накрая той се съгласи да запази тайната… Така историята продължи близо половин година. Великото Небе не можа да изтърпи това поругаване на свещените му нелепия и с един ужасен удар порази и невинната Чист нефрит, и мене — жалкия грешник. Бяхме се уговорили да ида при нея пак на шестнадесети вечерта. В същия ден следобед обаче ми дойде на гости моят състудент и приятел Ян Пу. Той ми каза, че баща му е изпратил от столицата пет сребърника за рождения му ден. Покани ме да отпразнуваме случая в кръчмата «Петте вкуса» в северната част на града. На гощавката изпих повече вино, отколкото мога да нося. Когато оставих Ям Пу и излязох в хладната нощ, разбрах, че съм напълно пиян. Имах намерение да се върна у дома и да полегна за едни-два часа. Надявах се сънят да прогони опиянението, преди да се срещна с Чист нефрит. Но съм сбъркал пътя. Рано тази сутрин, течно преди зазоряване, умът ми се избистри и се видях да лежа в трънливите храсти сред развалините на някаква стара постройка. Изправих се с мъка. Главата ми тежеше. Тръгнах, залитайки, без много-много да се оглеждам наоколо, и някак си стигнах до главната улица. Добрах се до дома и се качих право в стаята си. Легнах на кревата и съм заспал незабавно. Чак когато стражниците на Ваша Милост дойдоха да ме отведат, научих за злата участ, сполетяла бъдещата ми невяста.“

Хун спря четенето, погледна съдията и каза саркастично:

— А сега следва заключението на подлия лицемер:

„Ако Ваша Милост реши, че трябва да изтърпя най-сурово наказание заради непростимото си поведение към нещастното момиче или за това, че косвено съм допринесъл за смъртта му, ще приема присъдата с готовност. Това ще ме избави от непоносимото бреме на живота, отровен завинаги от загубата на моята любима. Но за да може смъртта й да бъде отмъстена и заради честта на моя род съм принуден да отрека най-категорично обвинението в изнасилване и убийство, отправено срещу мене.“

Хун остави хартията на писалището си. Потупа я с показалец и каза:

— Стремежът на Ван да избегне справедливото наказание за мръсното си престъпление е очевиден. Той набляга на вината си за съблазняването на девойката, но твърдо отрича, че я е убил. Студентът знае много добре, че наказанието за прелъстяване на неомъжено момиче, като при това неговото съгласие е тъй ясно установено, е петдесет удара с бамбукова пръчка, докато наказанието за убийство е позорна смърт на площадката за екзекуции.

Хун погледна в очакване господаря си, но Ди не каза нищо. Той бавно изпи още една чаша чай и чак тогава попита:

— Как е приел съдията Фън показанията на Ван? Хун прочете нещо в един свитък и след това рече:

— По това време на това заседание съдията Фън не е разпитвал повече студента. Без да губи време, той е започнал обичайното разследване.

— Умно е постъпил! — каза одобрително Ди. — Можеш ли да ми намериш записките от неговото посещение на мястото на престъплението и заключението на следователя?

Хун разви още хартиения свитък.

— Да, Ваша Милост, тук всичко е записано с подробности. Съдията Фън тръгнал за Улицата на полумесеца, придружен от помощниците си. В таванската стаичка, върху леглото, те намерили голото тяло на здраво, добре развито момиче на около деветнадесет години. Лицето му било сгърчено, а косите — разрешени. Дюшекът бил изкривен, а възглавницата лежала на пода. Шкафът, в който Чист нефрит държала малкото си дрехи, бил отворен. До стената срещу леглото имало голямо корито за пране, а в един от ъглите — разнебитена масичка със счупено огледало. Единствената друга мебел била ниска дървена табуретка за крака, която лежала преобърната край леглото.

— Намерени ли са улики, които да водят към убиеца? — прекъсна го съдията.

— Не, Ваша Милост — отговори Хун. — И най-щателното претърсване не е довело до намиране на улики. Открита е само връзка с любовни стихотворения, адресирани до Чист нефрит, които тя е пазела грижливо увити в едно чекмедже на тоалетната масичка, макар че, разбира се, не е можела да ги чете. Стихотворенията са подписани от студента Ван. Колкото до аутопсията, следователят е констатирал, че смъртта е настъпила в резултат на удушаване. Върху шията на жертвата, там, където са я стискали ръцете на убиеца, е имало две големи драскотини. Описани са също многобройни синини и подутини по гърдите и ръцете, които доказват, че момичето се е борило с всички сили. Най-после следователят отбелязва някои признаци, които показват, че преди или по време на удушаването момичето е било изнасилено.