Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

Съдията огледа претъпканата съдебна зала, като бавно поглаждаше брадата си. После удари с чукчето по масата и провъзгласи:

— Откривам сутрешното заседание на трибунала! За разочарование на зрителите съдията не посегна към четката за червен туш. Това означаваше, че няма намерение да напише заповед за довеждане на обвиняемия пред съда. Той нареди на старши писаря да му подаде някои книжа, свързани с ежедневната дейност на местната управа, псе зае да ги проучва с безгрижен вид. После повика при себе си началника на стражниците и двамата прегледаха описа на парите, изразходвани за заплащане на служителите на трибунала.

Съдията изгледа навъсено изпод гъстите си вежди началника на стражниците и каза строго:

— Липсва една връзка медни монети. Обясни ми къде са отишли тези пари!

Началникът мънкаше и мърмореше, но не можа да даде никакво приемливо обяснение за разликата.

— Тази сума ще бъде удържана от заплатата ти! — отсече съдията.

Той се облегна в креслото. Започна да сърба чая, който му бе поднесъл Хун, и зачака да види дали някой от присъствуващите иска да представи жалба.

Никой не пристъпи напред. Съдията вдигна чукчето си и закри заседанието. Когато напусна подиума и се прибра в личния си кабинет, тълпата започна шумно да изразява разочарованието си.

— Хайде, вървете си! — развикаха се стражниците. — Видяхте, каквото бяхте дошли да видите, сега побързайте и ни оставете да си гледаме работата!

Щом съдебната зала се опразни, началникът на стражниците се изплю на пода и тъжно поклати глава. Той каза на един по-млад стражник, застанал наблизо:

— Вие младите ще направите по-добре да си потърсите друга работа. В тоя проклет трибунал на Пуян никога няма да припечелите добри пари. Ето, през последните три години служихме на негово превъзходителство Фън, Който ни търсеше сметка за всеки липсващ сребърник. Вече си мислех, че съм работил при добросъвестен съдия повече, отколкото ми се полага. Сега пък негово превъзходителство Ди, който го замести — дано великият бог ни опази! — се чумери за една връзка медни монети. Какво ужасно положение за нас — стражниците! Ха кажи ми, защо немарливите и подкупни съдии винаги отбягват Пуян?!

Докато стражниците мърмореха, съдията Ди се преоблече в удобен всекидневен халат. Помагаше му слаб мъж, който носеше проста синя дреха, препасана с широк пояс от кафяв плат. Той имаше продълговато, навъсено лице. На лявата му буза личеше бенка, голяма колкото медна пара. От бенката висяха три черни косъма, дълги по няколко инча. Това беше Тао Ган, един от доверените помощници на съдията. Допреди няколко години той беше изкарвал прехраната си като комарджия-мошеник и бе станал майстор в играта с фалшиви зарове, в нечестните сделки, подправянето на печати и подписи, отключва-нето на ключалки и всички други номера на уличните Джебчии. Един ден съдията Ди го бе отървал от много опасно положение и оттогава Тао Ган се беше преобразил. Той служеше на съдията с непоколебима вярност. Неговата бистра мисъл и способността му да подушва интригите и беззаконията се бяха оказали извънредно полезни за разкриването на не едно престъпление.

Когато Ди се настани зад писалището си, влязоха двама едри мъжаги и почтително го поздравиха. И двамата бяха облечени в дълги кафяви халати, препасани с черни платнени пояси. Носеха малки черни островърхи шапки. Това бяха Ма Жун и Цяо Тай — другите двама помощници на съдията.

Ма Жун беше висок повече от шест стъпки и имаше рамене „като на истинска мечка“. Широкото му лице с яки челюсти бе гладко избръснато с изключение на късите мустачки. Но въпреки огромните си размери той се движеше с ловкостта и бързината на опитен боксьор. На младини бе служил като телохранител на един продажен чиновник. Веднъж, когато господарят му беше ограбил парите на някаква вдовица, Ма Жун се бе спречкал с него и едва не го беше убил. Естествено, трябваше да спасява живота си с бягство и така се присъедини към „братята от зелените гори“ или, по-точно казано — стана разбойник. Един ден нападна съдията и свитата му на пътя извън столицата, но личността на Ди му направи такова силно впечатление, че той заряза занаята си и без да се замисли, му стана предан слуга. Голямата смелост на Ма Жун и забележителната му сила караха съдията да товари винаги него с арестуването на опасни престъпници и други рисковани начинания.

Цяо Тай беше „колега“ на Ма Жун от времето в „зелените гори“. Макар и не такъв чудесен боксьор като Ма Жун, той бе опитен стрелец с лък и ловък фехтовач, а освен това притежаваше удивително търпение, което е така необходимо при разследването на престъпления.