Хун бегло проследи редовете до края на свитъка и продължи:
— През следващите дни съдията Фън е проверил най-внимателно всички представени доказателства. Той е изпратил…
— Можеш да прескочиш подробностите — намеси се съдията. — Убеден съм, че Фън е изпълнил задълженията си най-съвестно. Кажи ми само главните неща. Бих искал да зная например какво е разказал Ян Пу за гощавката в оная кръчма.
— Ян Пу, приятелят на Ван — отговори Хун, — е потвърдил историята с всичките й подробности, с изключение на това, че не е забелязал Ван да е бил чак толкова пиян, когато са се разделили. Ян Пу е употребил думите „леко замаян“. Мога да добавя, че Ван не е успял да разпознае мястото, на което уж се събудил от пиянския си сън. Съдията Фън направил каквото можал, наредил Не. стражниците си да разведат студента из развалините на всички стари постройки в града и се опитал да му припомни мястото по описанието на някои характерни подробности. Но всичко било напразно. По тялото на Ван имало дълбоки драскотини, а дрехите му явно наскоро били изподрани. Той обяснил всичко това като резултат от лутането из трънливите храсти. После съдията Фън прекарал цели два дни в най-щателно претърсване на квартирата на студента и някои други вероятни скривалища, без да намери двете откраднати златни игли за коса. Месарят Сяо ги нарисувал по памет. Рисунката е приложена към протокола.
Съдията направи знак с ръка, Хун отдели лист тънка хартия от свитъка и го постави на писалището му.
— Хубава стара ръчна изработка — отбеляза Ди. — Тези закопчалки във форма на чифт летящи лястовици са изящно моделирани.
— Според думите на месаря Сяо — каза Хун — тези игли са се предавали в рода по наследство. Жена му ги е държала винаги заключени, защото в семейството вярвали, че те причиняват нещастие на онзи, който ги носи. Преди няколко месеца обаче Чист нефрит настоятелно помолила да й разрешат да ги използува и нейната майка й ги дала, защото не можела да си позволи да купи каквото и да било друго украшение за момичето.
Съдията тъжно поклати глава.
— Горката девойка! — каза той, а след малко запита: — И какво е било окончателното становище на съдията Фън?
— Оня ден — отговори Хун — съдията Фън обобщил събраните сведения. Започнал с факта, че липсващите игли не са били намерени. Но не посочил това обстоятелство като благоприятно за Вай, защото студентът е имал достатъчно време да ги скрие на някое сигурно място. Съдията признал, че защитата на обвиняемия е добре нагласена, но добавил, че е естествено да се очаква, от един образован човек да съчини правдоподобна история. Предположението, че престъплението би могло да бъде Дело на някой скитащ крадец, той отхвърлил като крайно невероятно. Било добре известно, че на Улицата на полумесеца живеят само бедни търговци. И ако все пак някой крадец би отишъл там да търси плячка, той с положителност би се опитал да проникне в магазина на месаря или в склада, а не би избрал стаичката под стряхата. Показанията на всички свидетели и на самия Ван доказвали, че за тайните срещи са знаели само двамата любовници и шивачът Лун.
Като вдигна поглед от свитъка с документите, Хун каза с лека усмивка:
— Този шивач Лун, Ваша Милост, наближава седемдесетте и е толкова изнемощял от възрастта, че веднага бил изключен от подозрение.
Съдията кимна и запита:
— Как е формулирано обвинението на съдията Фън? Ако е възможно, бих желал да го чуя дума по дума. Хун отново се наведе над свитъка и зачете:
— „Когато обвиняемият отново заявил, че е невинен, негово превъзходителство ударил с юмрук по масата и викнал: «Кучи сине, аз, твоят съдия, зная истината! След като си напуснал кръчмата, ти си отишъл право в къщата на Чист нефрит. Виното, страхливецо, ти е дало необходимата смелост я си й казал онова, което отдавна си се канел да п кажеш, а именно че тя вече ти е омръзнала и искаш да скъсаш връзката си с нея. Станало е спречкване и Чист нефрит е изтичала към вратата, за да повика родителите си. Ти си се опитал да я задържиш. Последвалото сборичкване е възбудило долните ти инстинкти, обладал си я против волята й и после си я удушил. След като си извършил това гнусно деяние, си претърсил шкафа с дрехите й и си офейкал със златните игли, за да се създаде впечатление, че престъплението е дело на някой крадец. Сега признай вината си!»“
След като прочете този цитат от записа, Хун вдигна глава и продължи:
— „Тъй като студентът Ван продължавал да твърди, че е невинен, съдията Фън наредил да му нанесат петдесет удара с тежкия бич. След тридесетия удар обаче Ван припаднал. Свестили го, като изгорили малко оцет под носа му, но той бил толкова объркан, че съдията прекратил разпита. Същата вечер пристигнала заповедта за преместването на съдията Фън и така той не можал да доведе случая до неговия неизбежен завършек. Обаче е вписал кратка бележка в протокола на това последно заседание, изразяваща мнението му.“
Читать дальше