Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

— Е, юнаци — каза съдията, — предполагам, че сте поразгледали града и имате впечатления как вървят нещата тук.

— Ваша Милост — отговори Ма Жун, — негово превъзходителство Фън трябва да е бил добър съдия. Хората тук са богати и доволни. Кръчмите предлагат вкусна храна на приемливи цени и виното е чудесно. Изглежда, че добре ще прекараме времето си в този град!

Цяо Тай очевидно беше на същото мнение, но продълговатото лице на Тао Ган изразяваше съмнение. Той не каза нищо, само прекара през пръстите си дългите косми, които висяха от лявата му буза. Съдията го изгледа.

— Другояче ли мислиш, Тао Ган? — попита го той.

— Истината е. Ваша Милост — започна Тао Ган, — че се натъкнах на нещо, което ще трябва внимателно да се проучи. Докато обикалях по-големите чайни в града, по силата на навика се опитах да подразбера откъде извира богатството на тази околия. Скоро открих, че макар и да има около дузина много богати търговии, които държат в ръцете си движението по канала, и четири или пет едри земевладелци, техните богатства са просто дреболия в сравнение с богатството на Добродетелния духовник, игумена на Храма на всеобятното милосърдие в северното предградие. Той оглавява този новопостроен храм с просторен двор, в който служат около шестдесет монаси с бръснати глави. Но вместо да постят и да се молят, тези плешивци прекарват времето си в пиене на вино и ядене на месо и изобщо си живеят охолно…

— Лично аз — прекъсна го съдията — нямам намерение да се меся в работите на будистите. Чувствувам се напълно удовлетворен от мъдрото учение на нашия несравним мъдрец Конфуций и неговите почтени ученици. Не ме засяга вярата, донесена от черноризите индийски чужденци. Императорският двор обаче във височайшата си мъдрост е приел, че будисткото вероучение е полезно, доколкото издига нравствеността на простолюдието, и по тази причина е прострял милостивото си покровителство над будисткото духовенство и неговите храмове. Ако те преуспяват, това е в съответствие с императорската воля и ние грижливо трябва да се въздържаме да ги укоряваме.

Тао Ган изслуша поучението на съдията, но продължи да настоява на своето:

— Като казвам, че игуменът е богат, Ваша Милост, искам да кажа, че е богат като самия бог на богатството. Казват, че жилищата на монасите са подредени разкошно като дворци. Жертвените съдове върху олтара в главната зала са все от чисто, масивно злато и…

— Не ме занимавай с тези подробности, които и без това са плод на хорските приказки! — прекъсна помощника си съдията. — Кажи ми главното!

Тао Ган продължи:

— Може и да се лъжа, Ваша Милост, но имам сериозни основания да подозирам, че богатството на този храм се трупа по особено гнусен начин.

— Сега вече — забеляза съдията — разговорът започва да става интересен. Продължавай, но бъди кратък!

— Всички знаят — продължи Тао Ган, — че главният извор на приходи за Храма на всеобятното милосърдие е голямата статуя на богинята Гуан Ин 3 3 Буквално: „Дочуваща гласовете“ — богиня на милосърдието в китайския будистки пантеон, към която най-често се отправят молитвите за продължение на рода. — Б. к. р. , разположена в главната зала. Изработена е от сандалово дърво и е стара повече от един век. Допреди няколко години статуята била в една порутена зала, заобиколена от запустяла градина. Храма стопанисвали трима монаси, които живеели в една близка колиба. Много малко хора идвали в храма да се молят и парите, които оставяли, не били достатъчни да осигурят на монасите дори дневната им порция разводнен ориз. Така че те всеки ден обикаляли из уличките с панички и просели милостиня, за да допълнят оскъдния си приход. Преди пет години в храма се заселил един странствуващ монах. Макар и облечен в дрипи, той бил висок, красив мъж с величава осанка. Представял се под името „Добродетелния духовник“. Около една година по-късно се понесла мълва, че сандаловата статуя на богинята има чудотворна сила и неизменно помага на бездетните двойки, дошли да се помолят в храма, за да се сдобият с поколение. Добродетелния духовник, който междувременно се бил провъзгласил за игумен на храма, винаги настоявал жената, желаеща дете, да прекара една нощ на религиозно съзерцание в главната зала, върху ложето, поставено точно срещу статуята.

Тао Ган хвърли бърз поглед към слушателите си и продължи:

— За да предотврати злостните подмятания, след като жената влезела в залата, игуменът лично залепвал на вратата хартиени ленти и карал съпруга да постави печата си върху тях. Нещо повече, канели съпруга да прекара нощта също там, в помещенията на монасите. На следващата сутрин го помолвали да счупи лично печата. Резултатите от посещенията в храма били толкова успешни, че славата му се разнесла и скоро бездетни двойки от цялата околия започнали да идват, за да се помолят на чудотворната статуя. Поклонниците пращали богати дарове и големи суми пари, щом желанието им се сбъднело. Тогава игуменът престроил главната зала във великолепен стил и добавил просторни жилища за монасите, чийто брой скоро надхвърлил шестдесет. Градината била преобразена в красив парк с изкуствени скали и езерца, в които плували златни рибки. Миналата година игуменът построил и няколко елегантни павилиона за жените, прекарващи нощта в храма. Обградил целия двор с висока стена и вдигнал блестяща трикрила порта, на която се любувах само преди час.