Роберт Хюлик - Поети и убийци

Да припомним, че в Китай фамилното име (отпечатано тук с главни букви) винаги предшества собственото.

ДИ Жендзие

съдия на окръг Пуян, който в този роман гостува на един от своите колеги в съседния окръг Цинхуа

ЛУО Куанчуи

магистрат на окръг Цинхуа и поет любител

КАО Фан

съветник в съдилището на Цинхуа

ЦАО Факуън

доктор по литература, бивш председател на Императорската академия

ЧАН Ланпо

придворен поет

ЮЛАН

прочута поетеса

Брат ЛУ

дзенски монах

МЪН Сючай

търговец на чай

СУН Айуен

кандидат за литературните изпити

МАЛЪК ФЕНИКС

танцьорка

ШАФРАН

пазителка на светилището на Черната лисица

1. Главен вход

2. Преден двор

3. Крило на съдията Ди

4. Покои и библиотека на академика

5. Покои на дворцовия поет

6. Главен двор и тържествена зала

7. Четвърти двор

8. Женско отделение

9. Олтар на лисицата и стая на брат Лу

10. Заден двор и кухни

Седнал с кръстосани крака на широката пейка, дебелият монах наблюдаваше невъзмутимо посетителя. След известно мълчание каза с дрезгав глас:

— Отговорът ми е не. Трябва да отпътувам от града днес следобед.

Дебелите космати пръсти на ръката му стискаха книгата, поставена на коленете. Събеседникът му, висок мъж в синя роба и жакет от червена коприна, мълчеше. Беше изморен, наложило му се бе да измине пеш цялата Храмова улица, а домакинът дори не го покани да седне, което беше крайно нелюбезно. Всъщност така даже става по-добре, помисли си той, защото иначе този отвратителен монах, този грубиян ще развали изтънчената компания… Мъжът с погнуса се вгледа в огромната стригана глава на монаха, в опушеното лице с провиснали бузи, в месестия нос и бърнестата му уста. Невероятно големите и изпъкнали очи на този човек натрапчиво извикваха в съзнанието му образа на огромна крастава жаба. Миризмата на застояло, която се излъчваше от дрехата му, се смесваше с благовонията, долитащи от съседното помещение. За миг гостът нададе ухо за монотонния припев на молитвите в отсрещното крило на храм „Проникновено озарение“ и като потисна въздишката си, каза:

— Магистратът Луо ще бъде много разочарован. Господарят ми дава вечеря в резиденцията си, а за утре вечер е подготвил банкет по случай Есенния празник на Смарагдовата скала.

Монахът изсумтя.

— Магистратът Луо би трябвало да бъде по-разумен! Банкети му се приискали! И защо е изпратил съветника си, вместо сам да дойде да ме покани?

— Префектът е в града и привика моя господар в резиденцията на губернатора, в западната част на града, за съвещание на магистратите от четиринайсетте окръга, подчинени на префектурата. После префектът дава обяд — съветникът се прокашля и добави извинително: — Приемът у господаря ми ще бъде скромен и в тесен кръг. По-скоро става въпрос за поетическа сбирка и тъй като…

— Кои други са поканени? — рязко запита монахът.

— Първо, академик Цао, после Чан Ланпо, дворцовият поет. Двамата пристигнаха тази сутрин в дома на магистрата и…

— Знам ги отдавна, знам и писанията им. Спокойно мога да мина и без тяхната компания. А пък стиховете на бездарния Луо… — и като хвърли мрачен поглед към госта си, внезапно попита:

— И кой още?

— Ще присъства и съдията Ди, магистрат на Пуян. Пристигна вчера…

— Ди от Пуян? — подскочи като ужилен монахът. — Но защо, по дяволите?… Нима ще седнете да ме убеждавате, че изгаря от желание да присъства на такъв поетически двубой? — попита той развеселен. — За него винаги се е говорело, че е прекалено прозаичен. Мрачна компания…

Съветникът бавно поглади брадата си и отвърна докачено:

— Съдията Ди, приятел и колега на моя господар, е смятан за член на семейството, поради което ще участва във всички тържества, както му е редът.

— Добре се измъквате, като мокра връв! — озъби се монахът.

Той се замисли, изду бузи и още повече заприлича на жаба. После бърните му се разкривиха в усмивка, която откри жълти проядени зъби:

— Съдията Ди, а?… — и вторачи в посетителя огромните си изпъкнали очи, като в същото време разсеяно потъркваше небръснатите си страни. — Всъщност преживяването може да излезе и интересно. Чудя се какво ли би рекъл този Ди за лисиците? Разправят, че бил дяволски умен… — и след известна пауза изръмжа: — Припомнете ми, съветнико, как казахте, че ви е името: Пао, Хао?