Роберт Хюлик: Поети и убийци

— Брат Лу не принадлежи към никоя клика — обясни засмян Луо. — Ще бъдете очарован, когато се запознаете с този чешит, старши братко. Разговорът с него не може да не ви достави удоволствие. Мислите ми вече се проясниха, дайте да хвърля и аз един поглед на документите!

Съдията Ди му подаде листата и до края на пътуването остана мълчалив и замислен.

Жилището на търговеца на чай бе разположено в толкова тясна уличка, че носилката едва се провря. Високите тухлени зидове от двете страни, стрехите от стари, гледжосани в зелено керемиди говореха, че това е жилищен квартал на заможни хора. Носачите спряха пред черна лакирана порта, богато украсена с ковано желязо. Началникът на стражата, който очакваше отпред магистратите, вдигна камшика си и разпръсна тълпата любопитни зяпачи. Двете крила се разтвориха широко, върхът на носилката почти докосна почернелите греди от покрива на къщичката на пазача.

Съдията Ди слезе от носилката веднага след магистрата Луо и набързо огледа добре поддържания преден двор. Високите тисови дървета хвърляха благодатна сянка, гранитни стъпала отвеждаха до просторна зала с лакирани в червено колони. Слаб мъж в дълга маслиненозелена роба и с квадратна черна шапка от плисиран памучен плат се завтече забързан по стълбите към посетителите. Луо пристъпи към него и започна малко сковано:

— Вие сте търговецът Мън, предполагам? Прекрасно! За мен е удоволствие да се запозная със собственика на един от най-прочутите магазини за чай в града. Какъв ужас, убийство и кражба във вашия почтен и изискан дом! И то в навечерието на Есенния празник!

Господин Мън се поклони дълбоко на госта и се впусна в безкрайни извинения за това, че е създал неприятности на служителите на закона, но дребничкият магистрат побърза да го прекъсне:

— Наше задължение е да служим на гражданите, господин Мън. По всяко време, непрекъснато! Между другото този господин е мой приятел и колега, който случайно беше с мен, когато ми съобщиха за убийството — и Луо кривна хъшлашки официалната си шапка. — Добре, водете ни на местопрестъплението. В задния двор е, нали, ако не ме лъже паметта?

— Точно така, ваше превъзходителство. Мога ли да си позволя първо да ви предложа нещо разхладително? Тъкмо ще мога по-подробно да разкажа на техни превъзходителства за начина, по който…

— Не, не, не се притеснявайте, драги! Моля ви, водете ни в задния двор.

Търговецът очевидно се позасегна, но се поклони примирено и поведе групата по покрит проход покрай главната зала към една градина в задната част на дома. По цялото му протежение бяха наредени саксии с цветя. Две прислужнички побързаха да изчезнат, когато зърнаха господаря си да се появява иззад ъгъла, придружен от двама висши сановници. Началникът на стражата вървеше отзад и на всяка крачка белезниците, овесени на колана му, подрънкваха зловещо. Господин Мън посочи една продълговата постройка:

— Там живее семейството ми, ваше превъзходителство. Заповядайте по тази алея вляво.

Когато се упътиха по тясната павирана алея край редицата прозорци с решетки и лакирани в червено рамки, съдията Ди зърна в една от стаите бледото лице на младо и доста хубаво, както му се стори, момиче. Стигнаха до голяма овощна градина с най-различни плодни дръвчета.

— Покойната ми майка много обичаше да се занимава с цветя и овошки — обясни търговецът на чай. — Лично наблюдаваше работата на градинарите. Но след нейната кончина миналата година все не ми остава време да…

— Да, да — кимна магистратът, като повдигна полите на робата си, за да не се закачи по трънливите храсти. — Тези круши изглеждат много добри!

— Специален сорт са, ваше превъзходителство, големи и много сочни. Ето дворът, където живееше господин Сун, се намира точно отзад, вижда се покривът. Сега негово превъзходителство разбира, надявам се, защо не съм чул нито викове, нито някакъв шум в полунощ. Ние…

Луо замръзна на място:

— В полунощ! И защо едва днес на обед ми бе доложено за убийството?

— Едва тогава открихме тялото, ваше превъзходителство. Господин Сун винаги закусваше само с няколко маслени курабии, които си купуваше от продавачката на ъгъла, а чая си приготвяше сам. Но на обед и вечер моите прислужнички му носеха храната. Когато по пладне Сун не отворил на момичето с таблата, тя дойде при мен. Аз почуках няколко пъти и го повиках. Отвътре нищо не се чуваше и аз се притесних да не би да е станало някакво нещастие. Наредих на домоуправителя си да изкърти вратата и…