Роберт Хюлик: Поети и убийци

— Ясно. Добре, да продължим.

Един страж стоеше пред вратата на ниска тухлена постройка в дъното на овощната градина. Той внимателно отвори, тъй като дървеното крило беше разцепено и едва се крепеше в рамката. Влязоха в малка библиотека и търговецът на чай възмутено се провикна:

— Погледнете, ваше превъзходителство, погледнете само как е вилнял убиецът! Като си помисля, че това беше любимата стая на майка ми! Идваше тук почти всеки следобед да се любува на дърветата и цветята. Беше толкова тихо и спокойно! Сядаше там на бюрото и се отдаваше на четене и писане. А днес…

Той хвърли обезсърчен поглед към бюрото от червено дърво до прозореца. Чекмеджетата бяха извадени, съдържанието им — разхвърляно по пода. Листа, визитни картички, прибори за писане, всичко беше разбъркано. До отрупаното с възглавнички кресло лежеше кутия от червена кожа с изтръгнат капак. Кутията беше празна.

— Виждам, че госпожа майка ви е обичала поезията — с интерес отбеляза магистратът Луо.

Погледът му обхождаше книгите с изписани на специални червени етикети заглавия, накамарени по етажерките на страничната стена. Между страниците им стърчаха листчета за отбелязване. Луо протегна ръка, но се отказа и попита делово:

— Стаята е зад тази завеса в дъното, нали?

Мън кимна и Луо рязко дръпна завесата. Откри се помещение, малко по-обширно от библиотеката. Пред стената в дъното се виждаше обикновена кушетка, до нея — малка масичка откъм главата, а на масичката — напълно изгоряла свещ. Завивките не бяха разваляни. От един пирон на стената висеше бамбукова флейта. Срещу кревата имаше абаносова тоалетка, цялата в дърворезба. Сандъкът за дрехи от червена свинска кожа беше изтеглен изпод леглото и зееше отворен с безразборно нахвърляни в него мъжки дрехи. На стената в дъното се открояваше малка, но яка врата с внушително резе. Набит мъж в синя роба бе коленичил до трупа на младеж, проснат на пода. Съдията Ди погледна през рамото на Луо и видя, че кандидатът е слабоват, с правилни черти, къса брадичка и тънки мустаци. Кокът му се беше развил и косите бяха полепнали по пода сред локва кръв. Окървавената му нощна шапка се търкаляше до него. Беше по спално облекло, на краката му имаше плъстени пантофи със засъхнала кал по подметките. Зад дясното му ухо зееше страховита рана.

Регистраторът на смъртните случаи побърза да се надигне и се поклони на магистрата.

— Артерията от дясната страна на врата е разкъсана със силен удар, ваше превъзходителство. Вероятно е бил нанесен с голям нож или сатър. Смъртта е настъпила около полунощ, както личи от състоянието на тялото. То лежеше точно тук, с лице към земята. Обърнах го, за да видя дали няма и други следи от насилие, но не открих.

Магистратът Луо промърмори нещо неразбрано и се обърна към търговеца на чай, който бе останал на прага. Сучейки върха на мустаците си, той замислено изучаваше Мън. Според съдията Ди търговецът имаше доста изискан вид: издължено слабо лице, увиснали мустаци и тънка брадичка.

— Господин Мън, вие също говорехте за полунощ. Защо полунощ?

— Едно нещо ми направи впечатление, ваше превъзходителство — спокойно отговори търговецът на чай. — Господин Сун е по нощно облекло, а леглото не е пипано. Той винаги си лягаше късно, лампата му светеше до полунощ. Затова си и помислих, че убиецът е изненадал Сун в момента, когато се е готвел да си ляга.

Луо поклати глава.

— А как е влязъл убиецът, господин Мън?

Търговецът на чай въздъхна и като поклати глава, отвърна без колебание:

— Останах с впечатление, ваше превъзходителство, че господин Сун беше малко разсеян. Прислужничките споделили със съпругата ми, че като му носели храната, често го заварвали унесен пред масата, като дори не отвръщал на поздрава им. Снощи е забравил да пусне резето на онази врата до леглото, както и да залости градинската портичка. Моля негово превъзходителство да ме последва.

Стражът, който бе седнал на една разнебитена пейка в градината, моментално скочи и застана мирно. Съдията Ди установи, че Луо действа бързо и вече е поставил пазачи на всички възможни изходи от мястото на престъплението. Това беше необходима, но често пренебрегвана от недобросъвестните магистрати мярка. Той набързо огледа тясната пристройка, която служеше за кухня и тоалетна стая, преди да настигне Луо и Мън при малката портичка в стената, опасваща градината. Началникът на стражата ги придружи до алеята, която следваше отвън оградата по цялата й дължина и извеждаше при главния вход отпред. Търговецът на чай посочи купищата боклуци, задръстили тясната задна уличка, и каза: