Роберт Хюлик - Червеният павилион

Затвори вратата и понечи да пусне ключа в ръкава си, но в последния миг се разколеба.

— Все едно е дали ще го оставя на вратата. Нямам какво да крия.

Той върна ключа в ключалката и двамата мъже се отправиха към предния двор, където ги очакваха осмина носачи с голям паланкин. Съдията Ди влезе и направи знак на Ма Жун да го последва. Докато пресичаха шумните улици, съдията говореше на помощника си:

— Като стигнем в ресторанта, ти ще обявиш за пристигането ми, след това ще пообиколиш игралните домове и кръчмите. Поразпитай дискретно за самоубийството на младия член на академията. Разбери какво е правил тук, кого е посещавал. С една дума помъчи се да научиш колкото може повече. Според моя приятел Луо работата е много проста, но със самоубийствата човек никога не е сигурен. Аз ще се измъкна при първата възможност. Ако не ме намериш в ресторанта, иди да ме чакаш в страноприемницата.

В този момент носачите поставиха паланкина на земята и двамата мъже слязоха. Сградата, пред която се намираха, направи силно впечатление на съдията с внушителността си. Дванайсет мраморни стъпала, пазени от два бронзови лъва в естествена големина, извеждаха пред двукрила врата, лакирана в яркочервено и богато украсена с медни апликации. Най-отгоре се извисяваше огромна позлатена табела с ярко откроени три черни йероглифа: Павилион „Сивия жерав“. Величествената сграда имаше партер, първи и втори етаж и по цялото протежение на двата етаж — балкони с пищна дърворезба, предпазени от външните погледи с фина решетка от позлатени летвички. Множество големи копринени фенери с изискани рисунки висяха от корниза на извития в краищата покрив. Съдията доста бе слушал за разточителността богатство на Райския остров, но все пак не бе очаквал такава пищност.

Ма Жун изтича нагоре по стъпалата и удари медната халка о вратата. След като съобщи за пристигането на заместващия магистрата съдия Ди на един строг управител, той изчака съдията да влезе, после бързо се спусна по стълбите и се смеси с пъстрата тълпа на улицата.

В приемната на „Сивият жерав“ съдията Ди обясни на управителя, дошъл да го посрещне, че е поканен на вечерята в чест на магистрата Луо.

Управителят се поклони дълбоко и поведе съдията към покритото с дебел син килим стълбище, по което стигнаха до първия етаж. Там Ди бе въведен в огромна стая с приятен въздух, освежаван от огромни късове лед, поставени в големи медни делви. В средата имаше кръгла маса от идеално полиран абанос, отрупана с блюда със студени меса и сребърни чаши за вино. Около нея бяха наредени шест стола от абаносово дърво, целите в дърворезба, с високи облегалки и седалки от мрамор. Пред прозореца в дъното до елегантна масичка с червен мраморен плот четирима мъже пиеха чай и хрупаха семки от пъпеш. Те зачудено вдигнаха глави, когато влезе съдията. Слаб мъж на средна възраст с посребрени бакенбарди се изправи и се упъти към него.

— Търсите ли някого, благородни господине? — учтиво запита той.

— Вие ли сте многоуважаваният господин Фън Дай? — попита съдията. Когато събеседникът му кимна утвърдително с глава, извади от ръкава си документа, подписан от магистрата Луо, като обясни, че неговият колега го е помолил да го замести на банкета.

Фън Дай му върна документа, поклони се дълбоко и каза:

— Аз съм главният надзорник на Райския остров и моля негово превъзходителство да разчита изцяло на услугите ми. Позволете да ви представя останалите гости.

Един мършав старец с малка шапчица на главата бе представен като Уън Юан, собственик на антикварни и сувенирни магазини. Лицето му бе удължено, с хлътнали страни, малките му очи гледаха изпитателно изпод гъстите вежди. Сивите мустачки и заострената брадичка бяха грижливо подкастрени. Мъжът до него, по-млад, с изискан вид, се наричаше Дао Бандъ беше предстоятел на гилдията на винотърговците, на главата си носеше квадратна шапчица от тънка черна материя. Третият гост бе красив млад мъж, седнал с гръб към прозореца и представен като Дзя Юбо — студент, тръгнал за столицата, за да се яви на литературните изпити. Фън Дай гордо добави, че славата му на поет вече започва да се разнася.

Съдията си каза, че има вероятност вечерта да бъде по-интересна, отколкото си бе представял. С няколко любезни фрази той предаде извиненията на своя колега на четиримата мъже: