Роберт Хюлик - Червеният павилион

Господин Фън пресуши чашата си и добави:

— Надявам се негово превъзходителство да се е настанил удобно…

— Да, наистина. Отседнах във „Вечно блаженство“, в красивия Червен павилион.

Погледите на четиримата едновременно се извърнаха към съдията. Фън Дай постави клечиците си на масата и с печален глас каза:

— Управителят не е трябвало да ви настанява там, ваше превъзходителство. Точно в тази стая преди три дни се самоуби членът на академията. Ще нареди веднага да подготвят подходяща…

— Но моля ви, това ни най-малко не ме притеснява — прекъсна го съдията. — Напротив, така ще се запозная най-добре с обстоятелствата, при които се е разиграла трагедията. И не упреквайте управителя, той се опита нееднократно, сега си спомням, да ме предупреди за нещо, но тъй като много бързах, не му дадох възможност да го стори. Кажете ми, в коя от двете стаи е станала драмата?

Господин Фън все още бе много развълнуван, за да говори, и Дао Бандъ обясни със спокоен глас:

— В Червената стая, ваше превъзходителство. Била е заключена отвътре. Магистратът Луо накара да разбият вратата, за да може да се влезе.

— Наистина забелязах, че ключалката е нова. И така, след като ключът е бил отвътре, а единственият прозорец в стаята е с гъста желязна решетка, поне можем да сме сигурни, че не е имало външна намеса. Как е станало самоубийството?

— Прерязал си е вратната вена със собствения си кинжал — успя накрая да отговори господин Фън. — Ето как се е случило: Академикът вечерял сам на верандата, после се прибрал и подреждал книжата си според показанията на келнера, когото предупредил никой да не го безпокои. Но след няколко часа келнерът се сетил, че не е поднесъл чая, и почукал на вратата на Червената стая. Никой не отговорил и той отишъл на верандата да погледне през прозореца дали ученият вече не си е легнал. Видял го проснат на земята до леглото, целия облян в кръв. Веднага предупредил управителя, след това дотича при мен. Отидохме заедно в странноприемницата, където бе отседнал магистратът Луо, и той, придружен от хората си, се отправи към „Вечно блаженство“. Там нареди да разбият вратата на Червената стая и след огледа, трупът бе отнесен в даоисткия храм, в другия край на острова. На следващата нощ бе извършена аутопсията.

— Нещо особено откри ли се?

— Не ваше превъзходителство. Или по-скоро — да. Сега си спомням, че по лицето и горната част на ръцете имаше няколко драскотини. Не можах да определя произхода им. Магистратът Луо веднага изпрати специално послание на бащата на починалия, прочутия императорски цензор Ли Уейдзин, който живее уединено в планинската си вила, на около шест мили северно от острова. Пратеникът се върна с чичото на починалия, тъй като доктор Ли бил тежко болен от няколко месеца. Чичото нареди да поставят тялото в ковчег и го отнесе, за да бъде погребано в семейната гробница.

— В коя куртизанка е бил така пламенно влюбен младежът? — попита съдията Ди.

Отново настъпи неловко мълчание. Господин Фън се изкашля и заяви с мрачен глас:

— В Есенна Луна, ваше благородие. Тазгодишната Царица на цветята.

Съдията Ди въздъхна тежко. Опасенията му се сбъдваха!

— Той не бе оставил никакво писмо за нея, както обикновено правят нещастно влюбените — побърза да добави господин Фън. — Но ние открихме, най-отгоре на купчината книжа върху масата, лист хартия, на който ученият бе начертал два кръга, а под тях името на Есенна Луна, изписано три пъти. Магистратът накара да доведат куртизанката и тя не отрече, че младият мъж се влюбил в нея и й предложил да я откупи, но тя отказала.

— Случайно срещнах тази жена днес привечер — с хладен тон каза съдията Ди. — Тя, както ми се стори, доста се гордее с факта, че хората се самоубиват заради нея. Видя ми се себична и безсърдечна жена. Тъй че присъствието й тук тази вечер ми изглежда…

— Надявам се — живо се намеси Дао Бандъ, — че негово превъзходителство ще бъда така добър да вземе предвид особената атмосфера, която цари тук, преди категорично да заклейми поведението й. Реномето на една куртизанка много се покачва, когато някой сложи край на живота си заради красивите й очи, особено ако жертвата е известна личност. Из цялата провинция се говори за това… а извратеното любопитство привлича нови поклонници…

— Колкото и да е особена атмосферата, нещастието си е нещастие — сухо го прекъсна съдията.

Слугите внесоха огромно блюдо с печена патица. Съдията опита и бе принуден да признае, че е невероятно вкусна. По този въпрос сведенията на магистрата Луо се оказаха абсолютно точни!