Роберт Хюлик - Червеният павилион

— Току-що научих, че прочутият член на академията Ли Лиен е посегнал на живота си заради вас. Колко са били прави древните в твърдението си, че един хубав и интелигентен млад мъж винаги се влюбва в жена, чиято красота не отстъпва на ума!

Есенна Луна го стрелна с крайчеца на окото си Гласът й прозвуча малко по-любезно:

— Благодаря на негово превъзходителство за този комплимент. Да, Ли Лиен беше по своему много привлекателен. Подари ми парфюм за сбогом и върху хартията, с която бе увит, ми написа очарователни стихове. Клетото момче дойде лично до павилиона ми, за да ми го поднесе през нощта, когато се самоуби. Знаеше, че имам слабост към скъпите парфюми!

Тя въздъхна леко и продължи със замечтан глас:

— Все пак можех да му дам някаква надежда. Той бе толкова внимателен, толкова щедър към мен. Още не съм отворила подаръка и се питам какъв ли парфюм ми е избрал. Знаеше, че харесвам мускус и индийски сантал. Когато си тръгваше, го попитах кой от двата парфюма е избрал, но той не пожела да ми отговори, само ми повтори: „Направете така, че да стигне до предназначението си!“. Естествено, предназначението съм аз. Той обичаше да се шегува! Според вас кой вид парфюм повече би ми подхождал, ваше превъзходителство, мускус или сантал?

Съдията Ди се впусна в изискани комплименти, но бе прекъснат от шума на малка схватка. Наливайки вино на търговеца на сувенири, Сребърна Фея се опитваше да опази гърдите си от твърде предприемчивите ръце на стария развратник и върху дрехата му се разля малко вино.

— Колко си несръчна! — извика й Есенна Луна. — Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? И цялата си разрошена! Веднага иди да се оправиш в ложата си?

Царицата на цветята проследи със замислен поглед уплашеното момиче, което ситнеше към изхода. После се обърна към съдията и като сведе с престорена свенливост очи, помоли:

— Дали негово превъзходителство би бил така добър да ми налее малко вино? Ще приема това като специална чест от негова страна.

Докато наливаше вино в чашата й, съдията забеляза, че лицето й се е позачервило. Изглежда, силното вино я бе хванало. Тя навлажни устни с върха на езика си и леко му се усмихна, но очевидно мислите й бяха другаде. Отпи няколко глътки и се изправи.

— Моля да ме извините за момент. Веднага се връщам.

Когато тя излезе, съдията се опита да подхване разговор с Дзя Юбо, но поетът отново бе потънал в мрачно мълчание. Поднесоха нови блюда и всички се нахвърлиха върху тях, докато двете момичета изпълняваха модни мелодии. Съдията Ди не харесваше много тази музика, но не можеше да не признае, че храната е превъзходна.

Сервираха последното рибено ястие, когато Есенна Луна се върна в прекрасно настроение. Като минаваше зад търговеца на сувенири, тя му прошепна нещо на ухото и весело го тупна по рамото с върха на ветрилото си. Сядайки, се обърна към съдията:

— Всъщност тази вечер се оказа по-приятна, отколкото предполагах! — тя постави дланта си върху ръката на съдията и сведе глава към него, така че той усети тежкия аромат на мускус в косите й.

— Да ви призная ли защо бях малко рязка с вас на верандата? — запита тя. — Защото се вбесих, когато усетих колко ми харесвате! И то от първата среща! — тя го изгледа многозначително и добави: — И ми се струва, че вие нямахте нищо против дрехата, с която се появих. Не съм ли права?

Докато съдията Ди търсеше подходящ отговор, куртизанката нежно притисна ръката му и продължи:

— Ако знаете какво удоволствие е да срещна човек като вас, мъдър и опитен. Не можете да си представите колко ме отегчават тези уж модерни младоци. Какво облекчение е да бъда в компанията на истински зрял мъж, мъж, който… — тя го погледна с обиграна свенливост — мъж, който знае много неща.

Съдията Ди със задоволство видя, че антикварят Уън Юан се надигна и помоли да бъде извинен, защото имал среща с много важен клиент.

Царицата на цветята вече си разменяше шеги с господата Фън и Дао. Макар да бе изпила няколко чаши, говорът й бе безупречен. Но когато Фън Дай привърши да разказва някаква смешна история, тя изведнъж се попипа по челото и изстена:

— О, аз, изглежда, прекалих с виното! Нали не бихте приели за неучтиво от моя страна, ако се оттегля, господа! Това е прощалната ми чаша!

Тя взе чашата на Ди и бавно я изпи, после се поклони и излезе.

Съдията с отвращение гледаше отпечатъка от червило върху финия порцелан. Хитро усмихнат, Дао Бандъ забеляза:

— Негово превъзходителство направи потресаващо впечатление на нашата Царица на цветята.