Роберт Хюлик - Червеният павилион

— А не се ли е забъркал с някаква жена? — настоя Ма Жун. — Случва се човек заради жена да обезумее напълно. Аз като се сетя какви съм ги вършил заради тях…

— Не се е самоубил — натърти невъзмутимо Рака. — Той беше от студените, пресметливи мръсници. Ако някоя женичка го изостави, по-скоро ще гледа да й извърти свински номер, но и през ум няма да му мине да се самоубива.

— Щом не се е самоубил, излиза, че е бил убит? Въпросът като че ли стресна Рака. Той погледна Скаридата и попита строго:

— Да съм казал думата убийство?

— Не си казал такова нещо — решително потвърди Скаридата.

Ма Жун повдигна рамене и попита:

— С коя от блудниците спеше той?

— Отначало ходеше често при Царицата на цветята — отвърна Скаридата. — Но отскачаше и при Розов Карамфил… и при Нефритов Цвят… и при госпожица Божур — Може би е имал с тях онова, дето вие, представителите на закона, му викате интимни отношения. А може и просто да ги е погъделичквал пътьом, на шега, ако мога така да се изразя. Трябва да попиташ жените, не мен. Не съм им светил.

— Няма да ми е неприятно да задълбая с разследването именно в тази посока — призна Ма Жун, широко усмихнат. — Както и да е било, едва ли са скучали, все едно дали са се гъделичкали, или разни други неща са правили. Но какво стана накрая?

— Преди три дни, на двайсет и петия ден сутринта — подзе Скаридата, — Ли поръчал лодка за петимата си приятели и ги изпратил в столицата. После се върнал в Червения павилион, обядвал сам и прекарал следобеда в стаята си. За пръв път не отишъл да играе. Освен това за пръв път вечерял сам. След това се заключил в стаята си и няколко часа по-късно го намерили там с прерязано гърло.

— Това е… — пошепна Рака.

Скаридата замислено се почеса по носа и продължи:

— Повечето от това, което чухте, е разказано по слухове, така че можете да вярвате, може и да не вярвате. Със собствените си очи сме видели само това: търговецът на сувенири, господин Уън, отиде в този хотел същата вечер, малко след вечеря.

— Посетил е Ли, така ли? — извика Ма Жун.

— Ех, тия хора от съдилището, все ще ти напъхат в устата думи, които не си казал! — тъжно поклати глава Скаридата.

По навик го правят — обясни Рака, свивайки рамене.

— Казах само — търпеливо обясни Скаридата, — че видяхме господин Уън да влиза в хотела. Друго не съм казал!

— Всемогъщи небеса! — възкликна Ма Жун. — Ако освен пришелците следите и по-видните жители на острова, сигурно не можете да вдигнете глава от работа!

— Ние не следим всичките видни граждани — отвърна Рака. — Само Уън Юан.

Скаридата енергично заклати глава.

— Три вида търговия носят много пари тук — продължи Рака, като гледаше Ма Жун с изпъкналите си очи. — Първо: хазартът и жените, което е терен на нашия началник, господин Фън. Второ: манджата и пиячката — далавера на господин Дао. Трето: покупко-продажбата на антики — там действа господин Уън. Както и сам можете да се сетите, трите вървят ръка за ръка. Ако някой направи голям удар в игралната зала, ние пошушваме на хората на Дао или на Уън. Може би късметлията ще организира голямо плюскане, може би ще предпочете да вложи парите си в старинен предмет… или в добре гримиран фалшификат. Обратно, ако някого обръснат до голо в играта, нашите приятели се интересуват дали не би продал ценна старинна вещ, или пък някоя хубавичка прислужница, или наложница. И така нататък. Както сам виждате, възможните комбинации нямат край.

— Дума да няма, добра организация — отбеляза Ма Жун.

— Идеално замислена — съгласи се Скаридата. — Значи имаме Фън, Дао и Уън. Нашият шеф Фън е честен и справедлив човек и затова правителството го назначи за главен надзорник на острова. Това му позволява да се меси навсякъде и го прави най-богатия от тримата. Но, ей Богу, той винаги трябва да е нащрек! Когато главният надзорник е честен, всеки прави добри сделки, а и клиентите са доволни. Само глупаците, които сами си го търсят, са измамени. Когато главният надзорник е печен мошеник, печалбите са двайсеторно по-големи, включително и неговите собствени. Но тогава за много кратко време всичко прогнива напълно. Така че един вид ние с Фън имаме късмет, защото е честен човек. Лошото е обаче, че няма син, а само една дъщеря. Тоест ако умре или му се случи нещо, ще го замести друг. Дао Бандъ е образован човек, литератор и не обича да си пъха носа в чужди работи. Никога няма да приеме поста главен надзорник. Сега вече имате представа за двамата наши първенци, господин Фън и господин Дао. За Уън Юан казах ли? Кажи, Рак, нещо рекох ли за него?