Роберт Хюлик - Червеният павилион

— Кой, по дяволите, пък сте вие? — смаян попита Ма Жун.

— Аз съм Рака — обясни отегчено колосът. — Името на колегата е Скаридата. На вашите услуги.

— А да има случайно и трети — Солта? — позаинтересува се Ма Жун.

— Не, защо?

— За да си направя каша от тримата. Чудна манджа ще стане — предизвикателно отвърна Ма Жун.

Рака се обърна към гърбавия.

— Я ме погъделичкай — заяви той със зловещ глас — Нали в договора ми е писано да се смея на шегичките на клиентите.

Скаридата, изглежда, не разбра майтапа и като повдигна острия си нос към Ма Жун, каза:

— Вие нали сте грамотен? Тук е написано, че, който загуби, си плаща веднага. За да няма после разправии, на влизане всеки показва какво може да заложи.

— Разумно — неохотно призна Ма Жун. — Вие двамата от персонала ли сте?

— Ние със Скаридата сме наблюдатели — без да повишава глас, каза Рака. — Работим за господин Фън Дай, главния надзорник на острова.

Ма Жун замислено огледа чудатата двойка, после се наведе, извади от ботуша си официалната карта и я подаде на Рака:

— Аз работя за съдията Ди от Пуян, който сега е заместник съдия на тукашния окръг. Иска ми се да си поговорим.

Двамата разгледаха внимателно картата. Рака я върна и с въздишка обяви:

— Само като гледам това, и ми пресъхва гърлото. Хайде да седнем на балкона, господин Ма, и да пийнем нещо, пък и да хапнем. За сметка на заведението, разбира се.

Тримата се настаниха в един ъгъл, като Рака седна така, че да държи под око клиентелата. След миг келнерът поставяше пред тях голяма чиния с пържен ориз и три канички вино. Докато се разменяха обичайните вежливи въпроси, стана ясно, че Рака и Скаридата са прекарали целия си живот на острова. Рака се оказа боксьор осми ранг и скоро двамата с Ма Жун оживено заобсъждаха различните системи. Дребният гърбушко не се интересуваше от тези технически подробности и бе съсредоточил цялото си внимание върху ориза, който изчезна с чудотворна бързина. Ма Жун отпи последна глътка вино, отпусна се назад и се потупа доволно по корема:

— Сега, след началните вежливости, усещам в себе си достатъчно сили, за да пристъпя към сериозната част на въпроса. Какво знаете, приятели, за младия учен Ли?

Рака се спогледа със Скаридата, който каза:

— Аха, значи с това се занимава господарят ви? Ами, с две думи, посещението на Ли започна зле и свърши зле, но между тези два неприятни момента той си поживя разкошно.

От залата долетя шум от препирня. Рака стана и потъна в тълпата с невероятна за телосложението му бързина. Скаридата пресуши чашата си и продължи:

— Ето как стоят нещата. На осемнайсетия ден на настоящата луна Ли с още петима свои приятели пристигна с голяма джонка от столицата. Пътуването им траяло два дни и през тези два дни те пили и се веселили от сутрин до вечер. Пресушили всичко, каквото намерили, и цялата тайфа беше абсолютно пияна. Точно тогава имаше гъста мъгла, с нож да я режеш, и тяхната джонка целунала джонката на господин Фън, нашия шеф. В нея била дъщеря му, която се връщала след посещение при роднини в някакво село нагоре по течението. Повредите не били малки, пътниците успели да слязат на брега едва на разсъмване и ученият Ли трябваше да обещае, че ще снесе немалко заради нанесените щети. Затова ви казвам, че престоят му тук започна зле, нали разбирате? После той и приятелите му отседнаха в хотел „Вечно блаженство“, а Ли нае Червения павилион.

— Но там е настанен и господарят ми! — извика Ма Жун. — Слава Богу, че не го е страх от призраци! Предполагам, че Ли се е самоубил в стаята си в павилиона…

Гърбавият свъси вежди.

— Не съм споменавал думата самоубийство — каза той. — Нито пък призрак.

Рака, който току-що се появи, дочу последната фраза.

— Ние не обичаме да говорим за призраци — обясни той. — И Ли не се е самоубил.

— Как така? — измърмори учудено Ма Жун.

— Моята работа е да наблюдавам — отговори Скаридата — и мога да ви кажа, че пред игралната маса Ли винаги запазваше пълно самообладание независимо дали печелеше, или губеше. Не беше от хората, дето ще тръгнат да се самоубиват, мога да ви уверя.

— Вече две години наблюдаваме хората тук — намеси се Рака. — Ясни са ни всички възможни типове, каквито се срещат на този свят. Да вземем например този млад поет, Дзя Юбо. В една единствена игра загуби всичките си пари. До грош. Той е от припадничавите, дето току-виж се самоубили, докато си извърнеш главата. Но не и младият Ли, мой човек, той е друга работа.