Роберт Хюлик - Червеният павилион

Магистратът Луо засука мустаците си със замечтана усмивка и леко повдигна малкия си пръст. Но бързо се сепна, сбърчи вежди и изрече важно:

— И все пак съм някак разочарован, че не успяхте докрай да разбулите тайната на Червения павилион. Имате славата на най-умния и проницателен детектив в цялата провинция, нали така? Винаги съм си представял, че докато изпиете чаша чай, решавате по някой страшно заплетен случай.

— Не трябва винаги да се вярва на славата — отвърна Ди, усмихвайки се с крайчеца на устните си. — Време ми е да потеглям, Луо. Довиждане и наминете да се видим, когато ви се случи път през Пуян.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2528

Издание:

Робърт Ван Хюлик. Червеният павилион

КК „Труд“, 1995

Редактор: Красимир Мирчев

Коректор: Юлия Шопова

Художествено оформление и корица: Виктор Паунов

Технически редактор: Стефка Иванова

Печат: „Наука и образование“, София

ISBN 954-528-037-9

Празникът на тръгващите си души. Чества се от 15-ия до 30-ия ден на Седмата луна. Както и по време на Празника на помитането на гробовете през втората половина на март, се издигат дървени скелета — павилиони с леки извити покриви, позлатени и ярко оцветени, в които се поставя жертвена храна: месо, зеленчуци, захаросани плодове и вино за душите на мъртвите, а също и пари. Смята се, че така ще се осигурят удобства за мъртвия в отвъдния свят, както и че с парите ще могат да се подкупят небесните чиновници, за да уредят душата на покойния роднина да се прероди отново. — Б.пр.

По времето, когато живее съдията Ди, китайските дрехи нямат джобове и дребните предмети се носят в ръкавите на дрехите — Б.авт.

Съдията Ди се запознава с Луо по време на следствието, описано в „Скелетът под камбаната“ (вж. „Китайски загадки“, София, 1987 г.), когато магистратът му представя двете проститутки, госпожица Праскова и госпожица Син Яспис, които му помагат да разреши загадката на будисткия храм — Б.авт.

Първият кръг от 50-ина „учени с широки познания“, главно върху каноничните конфуциански книги, е създаден още през 136 г. пр. Хр. Те оформят официалната идеология на династията Хан. През 41 г.пр.Хр. броят на студентите в академията нараства на 1000, а при династията Тан, когато се развива действието на романа, в столицата има императорски колеж с 32 000 учени, живеещи и работещи там, и още 8000 из цялата империя. Държавните служби са били поверявани именно на част от тези учени, както и на издържалите анонимен изпит кандидати от цялата страна. Публичната изпитна система включвала конкурси по общо класическо образование, право, история, математика, военни умения, стрелба с лък, но най-престижен бил изпитът по обща култура и литературната тема. Успехът на изпита не означавал непременно назначаване, то било запазено само за първите по успех. Именно по това време кастата на учените чиновници измества назначаваните дотогава по благосклонност и семейни връзки държавни служители — Б.пр.

Трибунал на цензорите (ишътай) — главен инспекционен орган на административното тяло, чието задължение е да открива нарушения, злоупотреби, корупция на държавните служители и да разглежда жалбите срещу тях. Тази институция се опитвала да противостои както на фракцията на евнусите, на семействата и роднините на императрици и наложници, така и на самовластието или произвола на императора — Б.пр.

Божеството (духът) на богатството Цай Шън е едно от най-почитаните в Китай. Олтари е имало на почти всяка улица, както и многобройни храмове. Смятало се, че е обожественият мъдрец от XII в.пр.Хр. Би Ган, умъртвен от последния владетел на династията Шан, тъй като дръзнал да го обвини в мошеничество, а и за да се увери, след като го разсече, че сърцето на мъдреца наистина има седем отвърстия, както се твърдяло по онова време. Празнува се на 20-ия ден от Седмата луна, главно от по-бедните и от любителите на хазарта — Б.пр.

Цариците на цветята от Западната градина в Пекин (по данни за 1989 г.) са обучени професионалистки под протекцията на управителите на големите хотели, ченгета в пенсия. Цената за чужденци е около 200–300 юана — Б.пр.

Правото в Китай е основано на една възходяща стълбица от наказания, които зависят не само от вида на престъплението, но и от положението на виновника по отношение на жертвата. Наказанията градират от бой с ратанени и с бамбукови пръчки до каторжен труд, изселване, заточение, удушаване, обезглавяване — Б.пр.