Роберт Хюлик - Червеният павилион

— О, инциденти от този род не го притесняват. Струва ми се, че той дори се забавлява — и като се обърна към младото момиче, попита: — Бихте ли ми припомнили как точно влязохте в тази стая?

За миг погледът на момичето се спря на вратата на верандата.

— Ще ви покажа — каза тя и стана.

Съдията се изправи едновременно с нея и я хвана за ръката.

— Няма нужда — каза той. — Тъй като сте дошли от парка, вие сте се качили до верандата по четирите високи стъпала в средата й, предполагам?

— Точно така, ваше превъзходителство!

Тя внезапно прехапа устни, като съзря бледното изопнато лице на баща си.

— Точно така си и мислех! — извика строго съдията. — Хайде да привършим с тази комедия, какво ще кажете? Единствените стъпала, които осигуряват достъп до верандата, са от двата й края. Вие никога не сте идвали тук, момичето ми. Следобеда, когато започнах да разпитвам баща ви, още първите ми думи са ви разкрили, че зная за домогванията на Ли спрямо вас, както и за това, че баща ви е бил тук вечерта, когато е настъпила смъртта на младия Ли. Вие сте твърде умна и тръгвайки от тези два факта, измисляте някаква история за Ли, който се опитва да ви прелъсти в тази стая, и вие го убивате, за да защитите честта си. Както и всичко останало, това, естествено, е чиста измислица, скалъпена, за да спаси баща ви.

Като видя, че момичето цялото почервенява от смущение и всеки миг ще се разплаче, той продължи по-меко:

— Във вашата история все пак имаше известна доза истина. Ли наистина се е опитал да ви обезчести, но не преди три дни и не в тази стая. Това се е случило преди десет дни, на джонката му. Синините, които толкова държахте да ми покажете, са поизбледнели. Не е възможно да са толкова скорошни, колкото твърдяхте. Описанието на борбата помежду ви също не беше убедително. Когато един силен мъж вижда, че жената, която се опитва да изнасили, хваща нож, той ще се помъчи да я обезоръжи, а не да я прегръща, все едно че няма нищо. А и бяхте забравили, че е била прерязана дясната вратна артерия, което говори по-скоро за самоубийство, отколкото за убийство. Като махнем тези дребни неточности, историята ви не беше зле скалъпена, още повече че я импровизирахте в момента.

Нефритов Пръстен избухна в сълзи. Фън я погледна загрижено и уморено рече:

— Вината е изцяло моя, ваше превъзходителство. Тя просто се опитваше да ми помогне. Но като видях, че вие хващате вяра, не посмях да призная истината. Не съм убивал този проклет Ли, но си давам сметка, че ще бъда обвинен за смъртта му, тъй като наистина бях в Червения павилион онази нощ и…

— Не — прекъсна го съдията, — вие няма да бъдете обвинен за смъртта му. Аз имам доказателство, че той наистина се е самоубил. С преместването на трупа вие сте направили самоубийството съвсем явно. Предполагам, че сте дошли при него във връзка със заговора му с антикваря срещу вас?

— Да, ваше превъзходителство. Моите хора ме бяха предупредили, че Уън Юан се опитва да подхвърли в дома ми сандък с пари, който да ме компрометира. Планът е бил Ли Лиен да пише до префекта, че не декларирам точната сума на доходите си. Щяха да последват ревизии и разследвания и щяха да „открият“ подхвърления в къщата ми сандък с пари. Тогава…

— Защо не ми съобщихте веднага за тези машинации? — сухо го прекъсна съдията.

Фън се поколеба за миг, после притеснено обясни:

— Ние, обитателите на Райския остров, предпочитаме да перем мръсното си бельо помежду си. Не сме свикнали да показваме пред чужденци разправиите си. Може би грешим, но…

— Разбира се, че грешите. Продължете историята си.

— Когато хората ми ме уведомиха за плана на Уън Юан, аз реших да се срещна с Ли Лиен. Исках откровено да го запитам защо той, интелигентен мъж когото добре познавах, се съюзява с търговеца на антики в такава долна интрига. Щях и да го порицая за държанието му към дъщеря ми на кораба. Но когато дойдох тук, налетях в парка на Уън и тази среща ми припомни една вечер преди трийсет години, когато на път за Дао Куан на същото място срещнах Уън Юан. Съобщих на антикваря, че неговите долни козни са ми известни и че отивам при Ли Лиен, за да му кажа какво мисля за всичко това. Уън Юан призна, че в момент на ревност помолил Ли да му помогне да ме измести от поста ми. Младият учен, който явно бил зле с парите, отначало се съгласил, после, без Уън да знае защо, се отметнал. Антикварят смирено ме помоли да му простя недостойните замисли и ме подкани да отида при Ли, за да потвърди и той, че двамата са се отказали от плана си. Когато влязох в тази стая, видях, че злокобните ми предчувствия са се сбъднали — Ли Лиен лежеше в креслото, очевидно мъртъв. Уън Юан явно е знаел и е желаел да ме сварят до трупа, за да ме обвинят в убийство. Преди трийсет години пред трупа на Дао аз го заподозрях в подобни намерения. Тогава си припомних, че първото убийство бе замаскирано като самоубийство, и реших да прибягна до същата измама. После стана точно както ви докладвах, ваше превъзходителство. Когато се реши, че Ли се е самоубил заради Есенна Луна, която отблъснала любовта му, разказах всичко на дъщеря си и това я накара прибързано да импровизира своята история, за да оправдае моето толкова неразумно действие — преместването на трупа. Фън се изкашля и продължи с глух глас: