Роберт Хюлик - Червеният павилион

Съдията извади една игла от косата си и внимателно отвори плика. Разтърси го и отвътре изпадна шишенце от зелен нефрит със запушалка от слонова кост, след него втори, по-малък плик, който съдията веднага сграбчи. Пликът беше запечатан от младия Ли и носеше следния надпис:

До негово превъзходителство Ли Уейдзин, доктор по литература, бивш императорски цензор и пр., със смирена молба да му отдели миг внимание.

Магистратът отвори плика. Писмото се състоеше от един-единствен лист, като текстът се отличаваше с най-висок литературен стил.

До високо почитаемия ми баща: стана съвършено ясно, че Вашият недостоен и неук син никога не ще успее да се сравни с Вашата несломима храброст и желязна воля и се страхува да надникне в бъдещето. Той достигна, както се оказа, върха на кариерата си и достойно би било да се оттегли. Той уведоми Уън Юан за това свое решение и го натовари с изпълнението на съответните формалности. Тъй като не се осмелявам да се явя пред строгия Ви взор, пиша това писмо, което ще бъде предадено на високо почитаемия му получател от куртизанката Есенна Луна. Гледката на изящната й красота бе утехата на последните ми часове.

Двайсет и пети ден на Седмата луна, по време на Празника на мъртвите.

Лиен, недостоен син, коленичи и докосва три пъти земята с чело.

Бръчка на недоумение проряза челото на съдията Ди. Писмото бе толкова лаконично, че не бе никак лесно да се схване мисълта на автора.

Първият параграф подсказваше, че императорският цензор в оставка Ли Уейдзин, синът му Ли, член на Императорската академия, и Уън Юан са се свързали в някакъв заговор, но в последния момент младият Ли разбира, че не му достигат смелост и воля, че няма да може да изпълни бащината си заръка, и затова решава, че единственият му изход е да се самоубие. Но в такъв случай ставаше дума за нещо съвсем различно от това един главен надзорник да бъде изместен от поста му с обвинение в скалъпено престъпление! Само небето знаеше какви могъщи интереси бяха намесени тук. Може би бе застрашен човешки живот… може би дори институциите на империята? Трябва отново да разпита този негодник антикваря с цялата позволена от закона суровост! После трябва да посети бащата на младия Ли. После…

Съдията Ди избърса потта, избила по челото му. Задухата в стаята бе почти непоносима, пушекът от свещта още повече я сгъстяваше. Магистратът съсредоточи мисълта си. Не биваше да действа прибързано. Много важно бе да си представи точно как са се явили събитията. След като взема решение да се самоубие, Ли Лиен предава плика на Есенна Луна, но не се самоубива, защото го убива Нефритов Пръстен, която се опитва да обезчести. Съдията стовари юмрук върху масата. Нещата никак не се връзваха. Човек, който е решил да сложи край на живота си, не прави опит да изнасили младо момиче. Не, това беше невероятно!

И все пак писмото не беше подправено. А и признанията на Дзя Юбо пред Ма Жун доказваха, че Ли наистина се е отказал от намеренията си да разори Фън. Фактът, че Есенна Луна не е предала писмото, както я е помолил Ли Лиен, се обясняваше лесно с характера на жената. Що се отнася до връзките й с Ли, не можеше със сигурност да се разбере истинският им характер, но едно беше сигурно: веднага след като научава за смъртта на младия учен, първата й работа е да му намери заместник, насочвайки се към веселяка магистрат Луо. Без дори да разпечата плика, тя го захвърля в чекмеджето си и се сеща за него едва на онази вечеря, когато измамата на Луо я кара да съжалява за покойния си обожател. Някои парченца от мозайката се подреждаха, други — не. Съдията скръсти ръце в широките си ръкави, сбърчи вежди и се втренчи в разкошното легло, върху което години наред последователните Царици на цветята се бяха любили със своите избраници.

Той още веднъж прехвърли в съзнанието си всичко, свързано с трите смъртни случая в онази друга стая, в Червения павилион. Помъчи се точно да си припомни думите на Фън и на дъщеря му Нефритов Пръстен, както и непълната изповед на Уън Юан и допълнителните сведения, изкопчени от Ма Жун. Изглеждаше съвсем неправдоподобно младият да се втурне да изнасилва момиче малко преди да се самоубие. Но ако това се приемеше, то тогава обстоятелствата около смъртта му намираха доста задоволително обяснение. След като Нефритов Пръстен случайно му нанася смъртоносния удар, бащата на момичето маскира убийството като самоубийство. Драскотините по лицето и ръцете на Ли са от госпожица Фън, докато се е борила с него. Само подутините от двете страни на врата му оставаха необясними. Драскотините по Есенна Луна пък са от ноктите на Сребърна Фея, когато Есенна Луна я наказва с камшика. В тази история загадка оставаха синините по шията на покойната. Съдията Ди имаше чувството, че ако успее да проумее връзката между двата необясними факта, загадката на Червената стая ще бъде разбулена.